Мечтаното тяло …

…

Мечтаното тяло… защо пък мечтано…
то идва при мен абсолютно незвано
то идва и нищо от мене не иска –
освен да наметна отгоре му ризка,
да сипя в чинийката нещо да хапне,
и щом се залисам – май още ще цапне,
присъства, съдейства и вечер си ляга
и без да го каня се впуска, помага,
понася и мене, и всички несгоди –
така го харесвам – от раз да се води,
понякога плахо прошепва – боли ме,
пък аз му се мръщя – я спри, остави ме,
тя, твоята карма нарежда да носиш
и хич не посмявай с нелепи въпроси,
понякога – верно, и аз се размеквам,
и без да показвам, отвътре се секвам,
и сетне, понеже нали съм добричък,
погалвам го – щото това го привлича,
но галя го косвено, на каки под форма,
защото спартанство е редната норма,
не бива да бъда амебен и глезен,
към него – със строгост, корав и железен,
такова ми трябва – да слуша, да служи –
та чак не усещам… ми, то се спаружи…


Нещо като реплика на чудесния стих на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/07/23/mechtanototialo/

…

Реклама