-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: октомври 2014
Их, мизерник …
… Их, мизерник си такъв! Пак по светло ми се връщаш. Замъглен, очите – в кръв. Хълцаш, псуваш и повръщаш. И не се усещаш хич! Пак те чувам как пикаеш. Мязаш ми на вехт москвич – че го имаш да … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Ох, кълна ви се, братлета …
… Ох, кълна ви се, братлета – най-случайно се получи! Тя – засукана, напета, ужким че разхожда куче. Аз пък как от там минавах, нали трябва да се пуши. Нито бързах, нито шавах – кучето и ме подуши. Нещо по … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Едва …
… Едва докоснало перваза, виж – слънцето към запад лази. Салфетка, прашна празна ваза. И снимчици, които пази… С лице на уморена птичка, троха сред сляпата природност, полека гребва си с лъжичка живот с изтекъл срок на годност… …
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Време колкото …
… Време колкото цигара. Въздух колкото за стон. А годината е стара, зимата – зад онзи склон. Нищо, както казах, пуша. Ала, сладка като мед, жълтичка едничка круша имам. Пазя я за теб. …
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Нарязах ти саламче….
… Нарязах ти саламче. Сипах чай. Филийката препечена ухае. Навън е мрачно. Вън – студено май. Пък с тебе ми е топличко. Това е! …
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Нормално е …
… Нормално е, че няма да съм жив. А сигурно тогава ще е пролет. Денят ще е прохладен и красив. И със врабчета, щуращи се в полет. И лошото във мен ще се стопи. И болката – защото е зараза. … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Не ми отказвай …
… Не ми отказвай и недей отлага това, което моля да направиш. Бъди добра – ти толкова си млада, ще имаш време всичко да забравиш. . ПС Това е едно старо нещо от 2009, от сайта на Иван Драголов, http://www.dragolov.net/sms/component/option,c… … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
На баба и дядо …
… Раснал съм при баба и при дядо. Още помня старата ни къща. Баба върши нещо, аз съм редом, дядо е работил и се връща. Спомням си гергините из двора – алени и лилави, и в бяло. Баба ми – … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
На вратата …
… На вратата се спря, може само за миг, и понечи към мен да погледне. Аз преглъщах и дишах с беззвучния вик, и на ум я помолих да седне. Сетне – крачка навън, и почти като в сън, и я … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Каквото …
… Каквото имах – вече съм го дал, каквото нямах – тъй и не получих. Остава ми да видя изгрев бял, а сетне – еми, както ще се случи… …
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар