Monthly Archives: октомври 2014

… Их, мизерник си такъв! Пак по светло ми се връщаш. Замъглен, очите – в кръв. Хълцаш, псуваш и повръщаш. И не се усещаш хич! Пак те чувам как пикаеш. Мязаш ми на вехт москвич – че го имаш да … Има още →

… Ох, кълна ви се, братлета – най-случайно се получи! Тя – засукана, напета, ужким че разхожда куче. Аз пък как от там минавах, нали трябва да се пуши. Нито бързах, нито шавах – кучето и ме подуши. Нещо по … Има още →

… Едва докоснало перваза, виж – слънцето към запад лази. Салфетка, прашна празна ваза. И снимчици, които пази… С лице на уморена птичка, троха сред сляпата природност, полека гребва си с лъжичка живот с изтекъл срок на годност… …

… Време колкото цигара. Въздух колкото за стон. А годината е стара, зимата – зад онзи склон. Нищо, както казах, пуша. Ала, сладка като мед, жълтичка едничка круша имам. Пазя я за теб. …

… Нарязах ти саламче. Сипах чай. Филийката препечена ухае. Навън е мрачно. Вън – студено май. Пък с тебе ми е топличко. Това е! …

… Нормално е, че няма да съм жив. А сигурно тогава ще е пролет. Денят ще е прохладен и красив. И със врабчета, щуращи се в полет. И лошото във мен ще се стопи. И болката – защото е зараза. … Има още →

… Не ми отказвай и недей отлага това, което моля да направиш. Бъди добра – ти толкова си млада, ще имаш време всичко да забравиш. . ПС Това е едно старо нещо от 2009, от сайта на Иван Драголов, http://www.dragolov.net/sms/component/option,c… … Има още →

… Раснал съм при баба и при дядо. Още помня старата ни къща. Баба върши нещо, аз съм редом, дядо е работил и се връща. Спомням си гергините из двора – алени и лилави, и в бяло. Баба ми – … Има още →

… На вратата се спря, може само за миг, и понечи към мен да погледне. Аз преглъщах и дишах с беззвучния вик, и на ум я помолих да седне. Сетне – крачка навън, и почти като в сън, и я … Има още →

… Каквото имах – вече съм го дал, каквото нямах – тъй и не получих. Остава ми да видя изгрев бял, а сетне – еми, както ще се случи… …