-
Архив
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: ноември 2020
захладнява …
… захладнява… мъгли идатда обвият дните къситихичко дъждецът ръсисиви мокри керемиди облаци на път поелислънчицето не изгряваи студен ветрец отвявасмита листи пожълтели нека вятърът да вееаз съм тук а ти отсрещаобич имам в мен горещаможе пък и да те сгрее … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
слънчице …
… слънчицето пак изгряваверно – бедничко и бледночака ме да го погледнавсичко лошо да забравя слънчицето е насрещанищо че навън е зимато е там и ме подсещада усетя че ме има слънчицето е добричкосвети за да ме зарадваи да вярвам … Има още
Публикувано в Uncategorized
7 коментара
Ранноесенни дюли …
… Ранноесенни дюли –тръпчивии дъхаво-сладки.Още слънцето грее във тях –със смяхнад дните мокри и кратки,и сиви.Златни есенни дюли –сладко-тръпчиви,в тиха есенна обич.Не чу ли? ПС Това е едно старо нещо, от 2011 г. …
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
И кога премръзнал …
… И кога премръзнал, дома,като клисава мастийка,от умора почти в кома –оппа-аа! Греяна ракийка!Смукна, глътна, па напсувамзима, служба и енерго.Таквиз думи щом хортувам –още съществувам, ergo! …
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар