Category Archives: Uncategorized

… гостенин във този денна неразгадани сенкието, важно е за мен –храня гълъбчета, двенки още в тъмните зориидват, тук са, и ме чакатбез обсъждане дори знаят – връзката е пряка те са гладни и кълватлакомо трошици грабватимат ясен, лесен святбез … Има още →

… няма слънце, няма розиБоже, аз ли ще съм този който ще притихне в прахна кастрирани химери?кой ли днес ще ми намеринещо светло и красиво,ще отмахне всичко сиворазкривените контурикраските мъгливи, щурина един повехнал святбез посоки, с болен цвят,с път от … Има още →

… Искам да бъда силен, но не прекалено и без да съм зъл.Искам да нося име за хвалене – е, доколкото бих могъл.Искам и ново палтенце, че старото вече съвсем овехтя.Искам да пазя обаче и старото – кой ми го … Има още →

… днес епохата е другавместо порив и заслугаглупости са те комайклекваме поред покрайогъня и чушкопекаи старателно, полекапърлим, белим и редимприкадена с остър димзимнина, предимно чушкиуж глумим се, уж наужкимно сме втренчени в хранатами, такива са нещаталириката ни досаждано не ни … Има още →

… малки кротички листцавиж – насочили лицаслънчице да ги целувате потрепват и добруватстига им да пият влагасветлината им помагамолекули да натрупваттях тревога не ги срутванямат грижи нито гряхне са чували за Бахвпрочем той не им и трябваверно, вятърът ги грабваи … Има още →

… идвам тихо от нощта отвънв тъмното към тебе ще посегнане плаши се – може би съм съннямам тялото с което с теб да легна … …

… ето как се нижат днитеуж удачни са еднитедругите ги хич не ща –щото с калпави нещавремето ми изхабяват…времето… то намалявачасовете стават краткинощите по-малко сладкии със аромат на спомен…време е да бъда скромени да имам за утеха –ех, егати и … Има още →

… Мечтаното тяло… защо пък мечтано… то идва при мен абсолютно незваното идва и нищо от мене не иска –освен да наметна отгоре му ризка,да сипя в чинийката нещо да хапне,и щом се залисам – май още ще цапне,присъства, съдейства … Има още →

… жега, жега, задух, прахизгорелите дърветамръсносивите паветаи обърканост, и страхпътя търсиш, а го нямахоризонтът – грозен, криввятърът е парещ, дивсякаш в мазна кална ямаболен разумът потъвастрада, бори се и ето –нишките на битиетоорис зла без жалост сгъваи бушува в сетна … Има още →