-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: януари 2017
За мидичките …
… Те си пасват напълно, две черупки от мида. Вътре – уредно, пълно, като рафтове в Лидъл. Надпреварват се, носят и оформят запаси. Те се плашат за после и укрепват дома си. Те обичат да имат, да събират и пъхат. … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
Със дните си говоря рядко …
… Със дните си говоря рядко. За тях съм само минувач. И чакам вечер, та за кратко, когато ме прихлупи здрач, да гледам купчето със думи как ми намига. Това, че нещо днес съм правил, че случвали са се неща, … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Тихият двор …
… Тих заден двор… Усойно някак. И непрестижно, пък и влажно. Пътечката – от рохкав пясък. Изобщо – някакси не-важно. Обаче точно там те срещнах! Преди ей-толкова години. Накара ме да стана грешник. А сетне рече ми „любими”. Пък дворчето … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Терминал 2 …
… Такситата не спират… Като във мрачна мания пристигат, емигрират за Швеция, Германия угрижени младежи, девойчета настръхнали и кой да забележи – от чакане изпръхнали, със свойте малки сакове напускат ни дечицата. На капки като макове изтича ни кръвчицата… . … Има още
Публикувано в Uncategorized
3 коментара