Monthly Archives: януари 2017

… Те си пасват напълно, две черупки от мида. Вътре – уредно, пълно, като рафтове в Лидъл. Надпреварват се, носят и оформят запаси. Те се плашат за после и укрепват дома си. Те обичат да имат, да събират и пъхат. … Има още →

… Със дните си говоря рядко. За тях съм само минувач. И чакам вечер, та за кратко, когато ме прихлупи здрач, да гледам купчето със думи как ми намига. Това, че нещо днес съм правил, че случвали са се неща, … Има още →

… Тих заден двор… Усойно някак. И непрестижно, пък и влажно. Пътечката – от рохкав пясък. Изобщо – някакси не-важно. Обаче точно там те срещнах! Преди ей-толкова години. Накара ме да стана грешник. А сетне рече ми „любими”. Пък дворчето … Има още →

… Такситата не спират… Като във мрачна мания пристигат, емигрират за Швеция, Германия угрижени младежи, девойчета настръхнали и кой да забележи – от чакане изпръхнали, със свойте малки сакове напускат ни дечицата. На капки като макове изтича ни кръвчицата… . … Има още →