-
Архив
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: февруари 2021
И какво …
… И какво като съм стар – още в ред ми са очите,пиша и чета и с жар проследявам новините.Не за светските неща – тази тема не ми трябва,а светулките в нощта, бръмбарчето как обядва,как тревичката пълзи и мечтае да … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
В какво вярвам …
… Колкото и да греша – а повярвай че го мога,няма как да се реша да се преклоня пред Бога. Нямам нужда от олтар, от попове и от свещи,не очаквам свише дар сред молитвите горещи. Във Човека вярвам аз – … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
Иска ми се …
… Иска ми се нещо сладко,примерно лъжичка мед.Или от малини сладко,ала с круша по-напред! Иска ми се баклавичкасъс кора от портокал.Леле, цялата тавичкакато нищо бих изял! Искам козунака пухкавили шоколад със хлеб.Или всъщност, да! Целувка!Не от захар, а от теб! … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
Когато …
… Когато думичката „никога”получи своя тъжен смисъли времето със нервни тиковечасовникът ми е орисал, погалвам шепичката спомени,доколкото ги имам още,та мислите да пущат корении воля да лудуват нощем. Тогава иде ред на болката,тя няма как да ме забрави.Какво ли в … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара