Monthly Archives: септември 2015

… Със тъничкия шепот на листата, облечени в кармин, в злато и охра, полекичка отминаха нещата. И беше есен, ведра или мокра, и времето се спря до мойта зима. Подарък носи – бели буци лед, а аз – мерси, но … Има още →

… И аз бях там. И ето на – в отсрещната градинка човек един, на хладина, със свойта половинка. А половинката е псе – бездомно старо куче, което откъде се взе човекът не научи. Човекът – ми, и той без … Има още →

… Все още е мастилено небето, но чувам вече как гората диша. И утрото ще дойде, след което с мастилото ще трябва да напиша какво ще правя в този дълъг ден. Следа да има. Нещичко от мен. …

… Една скромна и малка любов, като чашка на бяло кокиче. Като устни, с които готов съм да шепна свенливо „обичам”. Една делнична тиха любов, като капчица мед, що се стича. На очите безмълвния зов, който галени мисли изрича. Една … Има още →

… Ще са били пет-шест литра вино дето съм изпил, пък в устата ми – селитра, хиля се като дебил. И се пуля, и се мая – а в очите пълен мрак, как успях да се извая – до прасе … Има още →

… Аз минах покрай тях. Но те не ме познаха. Почаках ги, поспрях. Ала заети бяха. А думи имах аз. И много съм ги пазил. Какво са те без вас? Бездомни, неми фрази. И ето, в този ден, а нямам … Има още →

… Лютеница. Малко боб. Три кюфтенца топли. Келнер като гардероб. Дреме. Семки чопли. Павилионче от картон. Столове и маси. И перденца с весел тон. Тук съм у дома си. Събота. Пазарен ден. Проснати сергии. Гледам, има и за мен разни … Има още →