-
Архив
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: септември 2015
Със тъничкия шепот на листата …
… Със тъничкия шепот на листата, облечени в кармин, в злато и охра, полекичка отминаха нещата. И беше есен, ведра или мокра, и времето се спря до мойта зима. Подарък носи – бели буци лед, а аз – мерси, но … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
И аз бях там …
… И аз бях там. И ето на – в отсрещната градинка човек един, на хладина, със свойта половинка. А половинката е псе – бездомно старо куче, което откъде се взе човекът не научи. Човекът – ми, и той без … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Все още …
… Все още е мастилено небето, но чувам вече как гората диша. И утрото ще дойде, след което с мастилото ще трябва да напиша какво ще правя в този дълъг ден. Следа да има. Нещичко от мен. …
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Една скромна и малка любов …
… Една скромна и малка любов, като чашка на бяло кокиче. Като устни, с които готов съм да шепна свенливо „обичам”. Една делнична тиха любов, като капчица мед, що се стича. На очите безмълвния зов, който галени мисли изрича. Една … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Ще са били пет-шест литра …
… Ще са били пет-шест литра вино дето съм изпил, пък в устата ми – селитра, хиля се като дебил. И се пуля, и се мая – а в очите пълен мрак, как успях да се извая – до прасе … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Минах …
… Аз минах покрай тях. Но те не ме познаха. Почаках ги, поспрях. Ала заети бяха. А думи имах аз. И много съм ги пазил. Какво са те без вас? Бездомни, неми фрази. И ето, в този ден, а нямам … Има още
Публикувано в Uncategorized
3 коментара
Лютеница …
… Лютеница. Малко боб. Три кюфтенца топли. Келнер като гардероб. Дреме. Семки чопли. Павилионче от картон. Столове и маси. И перденца с весел тон. Тук съм у дома си. Събота. Пазарен ден. Проснати сергии. Гледам, има и за мен разни … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар