-
Архив
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: май 2015
Лирично …
… Слънцето трепти, захожда. Гасне пролетният ден. Котка котката оножда. Наблюдавам, вдъхновен. И ветрец повява, шушне. С кучката в потаен час шаро бърза да се гушне. Същото мечтая аз. …
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Не пътувам с метро …
… Не пътувам с метро. И не сядам в бистро. Не следя новините. Мен светът ми е друг. И притихнал съм тук на живота в ъглите. Беше време, строих. Да се хваля не бих, ала доста направих. Но ме сритаха … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
Каква жена! …
… Каква жена! Усмивка на кокетка. А погледа – направо „тет-а-тет“. Освен това, оказа се съседка – засякох я край кофите за смет. А бюстът и – кубе на катедрала. А в ханша – като кораба „Прогрес“. Една такава сладка, … Има още
Публикувано в Uncategorized
3 коментара
В памет на Втората световна…
… Аз втори ден, а може би и трети битувам без вода – немит и зъл. И сам наричам себе „мухльо клети, виж – тиквата ти пълна със чакъл“! Водата спряха! Р-р-раз и без пощада! И всинца ни обрекоха на … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Какво пък …
… Какво пък, доста поживях… Опитах всичко – страх и смях, и грях, разбира се, братлета. И куцах, но вървях, не спрях, и даже в нещичко успях – не пука ми за теб, проклета… …
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар