Monthly Archives: май 2015

… Слънцето трепти, захожда. Гасне пролетният ден. Котка котката оножда. Наблюдавам, вдъхновен. И ветрец повява, шушне. С кучката в потаен час шаро бърза да се гушне. Същото мечтая аз. …

… Не пътувам с метро. И не сядам в бистро. Не следя новините. Мен светът ми е друг. И притихнал съм тук на живота в ъглите. Беше време, строих. Да се хваля не бих, ала доста направих. Но ме сритаха … Има още →

… Каква жена! Усмивка на кокетка. А погледа – направо „тет-а-тет“. Освен това, оказа се съседка – засякох я край кофите за смет. А бюстът и – кубе на катедрала. А в ханша – като кораба „Прогрес“. Една такава сладка, … Има още →

… Аз втори ден, а може би и трети битувам без вода – немит и зъл. И сам наричам себе „мухльо клети, виж – тиквата ти пълна със чакъл“! Водата спряха! Р-р-раз и без пощада! И всинца ни обрекоха на … Има още →

… Какво пък, доста поживях… Опитах всичко – страх и смях, и грях, разбира се, братлета. И куцах, но вървях, не спрях, и даже в нещичко успях – не пука ми за теб, проклета… …