-
Архив
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: март 2021
когато в огъня …
… когато в огъня притихнати вече са изпепеленипроклети или сладки страстивъзможни и миражни целиборби със себе си и с другикопнежите несподелении поривите за заслугии мислите ти са поеликъм нещо повече от тебно не за славанито хлебкакво остава?да бъдеш ведър и … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
в мрака …
… смисъла разбираш късночак когато се смрачии последните лъчиистините озаряватвреме имаш ли? оставатсили колко да прекъснатпламъка във сетиватавече ясни са нещата –що било е, как и колкои защо усещаш болкаи кому е нужно ощеда приемаш мрака нощемв унес на безкраен … Има още
Публикувано в Uncategorized
5 коментара
колко …
… колко е една минута –лунен лъч, въздишка чутаглътка сладка тишинатоплината на женатам до рамото ми в мракаа минутата – да чака … …
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
Слънчице излиза …
… Грижливо вятърът облизаснега от всички тротоарии ето – слънчице излиза,но още слабичко, не пари. То само ще се поразходи,във смисъл – стига вече зимаи иска лично мен да водикъдето пак цветя ще има. И как започна да ме гали … Има още
Публикувано в Uncategorized
6 коментара