-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: ноември 2019
То …
… Откакто То се случи лани и сякаш нищо не е също и сянка легна помежду ни и някак ми е неприсъщо кафенце с нея да изпия и все едно че сме на вие и сякаш има някой вкъщи ей … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
преходът …
… ох, омръзна ми от тези недоносени мечти… еднокраки хипотези уж доказани почти… и ми се повръща вече – пак ли този преход наш?… чувам – краят бил далече, искал сили и кураж… и ми казват – виж насреща, избор … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Насреща ми от камък мост …
… Насреща ми от камък мост. Години сто или тъдява. За него съм случаен гост, когото времето отвява. Натъкнал се на моя път и няма как, ще го премина. И ето, стъпките вървят, поне за кратко сме двамина. Подкрепата си … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Затова …
… Унило. Дъжд и кал, и хлад. Денят ми хич не е чудесен. Посърнал, неприветлив град. Животът – тягостен, нелесен. Та затова си тук, при мен. Дори без нищо да ми казваш. За да запълниш този ден с това, което … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар