-
Архив
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Author Archives: ttolev
бледно слънчице …
… бледно слънчице – петноточно колкото ми трябваверно, мъничко е, ностига ми да ме зарадва плаха нежна светлинапрез която виждам всичкоклони, улица, стенамайка с бебешка количка ясно е – живот течепърха, движи се и дишаи това подсеща, чеимам за какво … Има още
Публикувано в Uncategorized
8 коментара
Живея …
… Във многоъгълен живот –една причудлива кутияпоставен съм,а тя – от тия,в които слагат животинкисъс надпис там – за вид и род,и пускат ги сред лабиринтада бягат.А те – стъписани, се стягат,наоколо – стени, стени,пък знаци – никакви едни…А ъглите … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
За поп-фолк певиците…
… Те танцуват и пеят и мамят с тела силиконови.Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.А ние на бара – мекотели от джин и разчувствани.Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.Песни сто, и хиляда … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
пандемично …
… в този доста луднал святболницата не изглеждакато остров на надеждаа е мокро, мръсно блатопълно с кал – посред коятоплават като екскрементиперсонал и пациенти … …
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
животът …
… животът е щрихкато виц… като стихпонякога лош и безсмислен и тихичък стони молба… и поклонот куха суетност изчистен той просто е мигколеблив… многоликбез нужното време за грешки а може би смях –да, греших, но успяхприсъствах в нещата човешки …
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
Избори идат …
… Да знаеш, братко, слънцето изгряи в моята пределно скромна къща.Какво ти слънце! Бляскава зора,що само в чудесата е присъща! И отведнъж почувствах се велик.Почувствах се значителен и важен.Добих осанка, подобаващ лик –представа нямаш как сега съм снажен! Почти реших … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
Не отказвай …
… Не ми отказвай и недей отлагатова, което моля да направиш.Бъди добра – ти толкова си млада,ще имаш време всичко да забравиш. ПС Това е едно старо нещо, даже забравих откога… …
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
есенно …
… улица… студени сенки лягаттам в калта наблизо до листатауж успели някак да избягатпадайки… привикнали с нещатажълти и ненужни вече спята над тях е есенният градсъс мечти приключили и сухис думи недомислени и кухиможе би изричани сериозноно смразени в есенния … Има още
Публикувано в Uncategorized
8 коментара
захладнява …
… захладнява… мъгли идатда обвият дните къситихичко дъждецът ръсисиви мокри керемиди облаци на път поелислънчицето не изгряваи студен ветрец отвявасмита листи пожълтели нека вятърът да вееаз съм тук а ти отсрещаобич имам в мен горещаможе пък и да те сгрее … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
слънчице …
… слънчицето пак изгряваверно – бедничко и бледночака ме да го погледнавсичко лошо да забравя слънчицето е насрещанищо че навън е зимато е там и ме подсещада усетя че ме има слънчицето е добричкосвети за да ме зарадваи да вярвам … Има още
Публикувано в Uncategorized
7 коментара