Author Archives: ttolev

… Разрошено поле със клечки и със драки, един раздърпан орех и две-три вехти свраки, събрани клюн до клюн да си обменят клюки, стърнища в цвят тютюн и прахоляк от скуки. А облачният свод изцапан е във сиво и мравчият … Има още →

… И какво от това, че сме двама в нощта и леглото е наше и общо, и говорим, приказваме разни неща, и избягваме думи за лошо. И какво от това, че възниква импулс да се слеем и пак да съм … Има още →

… животът е съставен от раздяли там губим всичко – хора, мисли, вещи каквото сме успяли, сме видяли и спомените – най-напред горещи полека тлеят, чезнат в самотата и пепелта сивее – тиха, хладна, и смисълът отбягва от нещата и … Има още →

… Нощ е… огънят догаря и вратичка се отваря към един невидим свят… повечето хора спят и дори не подозират че не шепотът на листи – рой от демони нечисти от отвъдното извира… ей ги, в тъмното напират и хихикат… … Има още →

… В тази жега всичко се топи – та хеле аз, задминах сладоледа! И цъкам със почуда – гледай ти, стоиш неразтопена, хладна, бледа. А жегата е яка, няма що – барем ветрец отнякъде да духа! И в тази жар … Има още →

… Какво направих? Никак не е много. Търкалях се със дните си нататък. Нехайствувах че времето е строго и пътят всъщност е стремглаво кратък, и не успях най-важното да кажа, ни радостта, що имах да раздам, и ето ме – … Има още →

… Отнейде придойде и рукна дъжд, и с бисер-капки грейнаха листата. А пролетта се ширнала надлъж, усмивчици рисува по лицата. И слънчицето грабна този ден, облече го с най-китните си дрехи. А аз – какво… ми, работа за мен. И … Има още →