Author Archives: ttolev

… когато в огъня притихнати вече са изпепеленипроклети или сладки страстивъзможни и миражни целиборби със себе си и с другикопнежите несподелении поривите за заслугии мислите ти са поеликъм нещо повече от тебно не за славанито хлебкакво остава?да бъдеш ведър и … Има още →

… смисъла разбираш късночак когато се смрачии последните лъчиистините озаряватвреме имаш ли? оставатсили колко да прекъснатпламъка във сетиватавече ясни са нещата –що било е, как и колкои защо усещаш болкаи кому е нужно ощеда приемаш мрака нощемв унес на безкраен … Има още →

… колко е една минута –лунен лъч, въздишка чутаглътка сладка тишинатоплината на женатам до рамото ми в мракаа минутата – да чака … …

… Грижливо вятърът облизаснега от всички тротоарии ето – слънчице излиза,но още слабичко, не пари. То само ще се поразходи,във смисъл – стига вече зимаи иска лично мен да водикъдето пак цветя ще има. И как започна да ме гали … Има още →

… И какво като съм стар – още в ред ми са очите,пиша и чета и с жар проследявам новините.Не за светските неща – тази тема не ми трябва,а светулките в нощта, бръмбарчето как обядва,как тревичката пълзи и мечтае да … Има още →

… Колкото и да греша – а повярвай че го мога,няма как да се реша да се преклоня пред Бога. Нямам нужда от олтар, от попове и от свещи,не очаквам свише дар сред молитвите горещи. Във Човека вярвам аз – … Има още →

… Иска ми се нещо сладко,примерно лъжичка мед.Или от малини сладко,ала с круша по-напред! Иска ми се баклавичкасъс кора от портокал.Леле, цялата тавичкакато нищо бих изял! Искам козунака пухкавили шоколад със хлеб.Или всъщност, да! Целувка!Не от захар, а от теб! … Има още →

… Когато думичката „никога”получи своя тъжен смисъли времето със нервни тиковечасовникът ми е орисал, погалвам шепичката спомени,доколкото ги имам още,та мислите да пущат корении воля да лудуват нощем. Тогава иде ред на болката,тя няма как да ме забрави.Какво ли в … Има още →

… Ми добре… Да играем –аз ще бъда бащата,ти – майка… Ще знаем,че наред са нещата,щом е само игра.Затова –то, играчки не трябват,външни, искам да кажа.Но от себе си – да,всеки нещо да грабва,примерно радост.Ще дадем на децата,поне тях да … Има още →

… бледно слънчице – петноточно колкото ми трябваверно, мъничко е, ностига ми да ме зарадва плаха нежна светлинапрез която виждам всичкоклони, улица, стенамайка с бебешка количка ясно е – живот течепърха, движи се и дишаи това подсеща, чеимам за какво … Има още →