Author Archives: ttolev

… Седя и наблюдавам мойте котки. Те – четири. Достатъчно на брой. Едната с ей такива едри топки, пък иначе е дребничка на бой. Играят си и борят се в тревата. Светът за тях е щедър и засмян. Замислих се. … Има още →

… Да бях поет, възпял да бих гювеча! Запечен! И горещ! И със зехтин! И с рима всеотдайна да понеча поклон да дам на аромата фин! Как искал бих с обилни, вкусни строфи да възхваля – в достойния размер златистите … Има още →

… Три карначета са нужни за да променят света. В смисъл – ставам дружелюбен, мисля хубави неща и добивам даже чувства да погледам с интерес на онуй девойче бюста, дето ме обслужва днес. …

… Що е котка – все такава, навиците и са лоши. Ала да я галя дава, спи връз моите галоши. Колчем портата отворя – хоп, и вече ще я няма. И със нея как да споря – виж прозявката голяма. … Има още →

… Строг началник, зъл и лош, аз – неволник и галош, а сътрудникът колега – той е алфа, аз – омега, той седи в удобен стол, аз се пъна като вол, той се рее и нехае, мен в душата бунт … Има още →

… Стихнали в умора сенки. Залез нейде ръждавее. Мислите пресъхват неми без мечти и без следа. Всичко – безметежно равно. И дали ще се излее там, над спомени студени жива капчица вода… …

… Ще ме схруска като чипс! Еми, туй ми е съдбата… Мисля! А в главата – гипс. Как ще бъде до заплата… И като герой от виц – от онез герои, тъпи – вместо воаяж до Риц или джунджурийки скъпи, … Има още →