Author Archives: ttolev

… бледно слънчице – петноточно колкото ми трябваверно, мъничко е, ностига ми да ме зарадва плаха нежна светлинапрез която виждам всичкоклони, улица, стенамайка с бебешка количка ясно е – живот течепърха, движи се и дишаи това подсеща, чеимам за какво … Има още →

… Във многоъгълен живот –една причудлива кутияпоставен съм,а тя – от тия,в които слагат животинкисъс надпис там – за вид и род,и пускат ги сред лабиринтада бягат.А те – стъписани, се стягат,наоколо – стени, стени,пък знаци – никакви едни…А ъглите … Има още →

… Те танцуват и пеят и мамят с тела силиконови.Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.А ние на бара – мекотели от джин и разчувствани.Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.Песни сто, и хиляда … Има още →

… в този доста луднал святболницата не изглеждакато остров на надеждаа е мокро, мръсно блатопълно с кал – посред коятоплават като екскрементиперсонал и пациенти … …

… животът е щрихкато виц… като стихпонякога лош и безсмислен и тихичък стони молба… и поклонот куха суетност изчистен той просто е мигколеблив… многоликбез нужното време за грешки а може би смях –да, греших, но успяхприсъствах в нещата човешки …

… Да знаеш, братко, слънцето изгряи в моята пределно скромна къща.Какво ти слънце! Бляскава зора,що само в чудесата е присъща! И отведнъж почувствах се велик.Почувствах се значителен и важен.Добих осанка, подобаващ лик –представа нямаш как сега съм снажен! Почти реших … Има още →

… Не ми отказвай и недей отлагатова, което моля да направиш.Бъди добра – ти толкова си млада,ще имаш време всичко да забравиш. ПС Това е едно старо нещо, даже забравих откога… …

… улица… студени сенки лягаттам в калта наблизо до листатауж успели някак да избягатпадайки… привикнали с нещатажълти и ненужни вече спята над тях е есенният градсъс мечти приключили и сухис думи недомислени и кухиможе би изричани сериозноно смразени в есенния … Има още →

… захладнява… мъгли идатда обвият дните къситихичко дъждецът ръсисиви мокри керемиди облаци на път поелислънчицето не изгряваи студен ветрец отвявасмита листи пожълтели нека вятърът да вееаз съм тук а ти отсрещаобич имам в мен горещаможе пък и да те сгрее … Има още →

… слънчицето пак изгряваверно – бедничко и бледночака ме да го погледнавсичко лошо да забравя слънчицето е насрещанищо че навън е зимато е там и ме подсещада усетя че ме има слънчицето е добричкосвети за да ме зарадваи да вярвам … Има още →