Author Archives: ttolev

… пролет, слънчице и птичкикротък и гальовен дена дали го виждат всички?общо има ли със мен?или облаци прииждатчерни, тежки – идва дъжддали мрак ми се привиждада ме сграбчи изведнъж?гледам – цветенце отсрещато не знае своя роддали същото усещав мъничкия си … Има още →

… защо със думите големинаричаш малките неща –това не става за поемитакива стихове не ща а ето – скромно полско цветеухае там, не вдига гласи в този смисъл то поет е– хем много повече от нас …

… животът е клъбце от плъти остри, предпазливи нервии от мечти, поели пътподобно ненаситни жерави животът казват че бил дарза сбор от всякакви заслугие, сигурно и при комари доста още твари други животът е безкраен мигпо-истинско от него нямаедин протяжен, … Има още →

… гледам, слушам – не преставаархизверската разправамътният и див поройнепрестанен гнусен войрой закани и заплахисвиват се душици плахивсеки сам и в свойта дупкаи напук сърцето тупкаи рояци мисли болнии надеждици неволни …страхове отвред връхлитатпадат бомбите, не питати това е – … Има още →

… трудно е да се нареждатв думи мислите ти ида усещаш как изглеждабъдещето.. е, в мечти … че светът е зъл и страненнаучаваш всеки дени с обиди си нахранени с измами упоен мислите са друго нещотърсят смисъл, дирят знаки не … Има още →

… верно е че пролет идеи е редно стих да спретнаала да му се не видинека първом да потрепнада изхълцам от възхитада ми разтупти сърцетогледка некаква пропитас багри пролетни – но етохич не ми се получава– вън война и злост … Има още →

… И, както каза преди малко,светът взривен е. И е жалко,че Моцарт, Шекспир, кой ли ощене ще помогнат. Злите нощина зверство и свирепа злоствърху оголената костна този дом наш – тъй уютенстоварват ужас – и е срутенподслонът на мечти, надежди.Светът … Има още →

… ние, Божем, също кат` юнацитекрачим, газим кестерме през знацитещото кой ще дръзне да ни спира– точно мен ли?… сипвам нова бирагледам бабаитски и навъсеновсичко ми е огън и нахъсаноаз съм алфа, майна им на другитетях сайдисвам само за услугитещо … Има още →

… час по час – и отминаватдни и седмици, години…не забравят, не прощаваткъсат, грабят… пожали ни!бихме искали да кажем дъх да си поемем малконо не е възможно, дажее безсмислено и жалкои единствено с коетоможем нещичко да сторим в работата е – и … Има още →

… мрачно време… лошо времеизкушава да се дреме –Оле, затвори очи…шепнат ти – мълчи, мълчити не бива да се месишкой си ти?.. какъв?… къде си? –трай си, и без тебе можескрий се в ценната си кожане подавай нос навъномотай се … Има още →