-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: април 2017
Старостта няма …
… Старостта мен няма да съсипе! Да, ще вземе старото ми тяло, стави, кости, всичко овехтяло, ще ме сгъне, ще ме събере, ще ме плаши – трябва да се мре, с болести и болки ще ме сипе, ще ми прати … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Този ден си отива …
… Този ден си отива – та до тебе да легна, да те гледам – красива, и почти да посегна, но съм плах да поискам – си за мене магия, с недокосната ризка, от вълшебните тия, а отгоре луната добродушно … Има още
Публикувано в Uncategorized
1 коментар
Ужасия! …
… Ту ломоти, ту клокочи, ту ме гледа стръвно. Или пък избели очи, демек вдига кръвно. Ту джомоли, ту се пени и акъл ми дава. Кешки да не бях на смени – цял светец се става! Хем устато, хем космато … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
Свечерява…
… Свечерява, вън синее и брезата вече спи. Скоро месечко изгрява и ветрец приспивно пее, птица някаква лети. Няма хора, трепкат сенки и звездици в бледен рой. По пътечката на двора изморени котки двенки търсят място за покой. Бавно пуша, … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар