Monthly Archives: декември 2020

… в този доста луднал святболницата не изглеждакато остров на надеждаа е мокро, мръсно блатопълно с кал – посред коятоплават като екскрементиперсонал и пациенти … …

… животът е щрихкато виц… като стихпонякога лош и безсмислен и тихичък стони молба… и поклонот куха суетност изчистен той просто е мигколеблив… многоликбез нужното време за грешки а може би смях –да, греших, но успяхприсъствах в нещата човешки …

… Да знаеш, братко, слънцето изгряи в моята пределно скромна къща.Какво ти слънце! Бляскава зора,що само в чудесата е присъща! И отведнъж почувствах се велик.Почувствах се значителен и важен.Добих осанка, подобаващ лик –представа нямаш как сега съм снажен! Почти реших … Има още →

… Не ми отказвай и недей отлагатова, което моля да направиш.Бъди добра – ти толкова си млада,ще имаш време всичко да забравиш. ПС Това е едно старо нещо, даже забравих откога… …

… улица… студени сенки лягаттам в калта наблизо до листатауж успели някак да избягатпадайки… привикнали с нещатажълти и ненужни вече спята над тях е есенният градсъс мечти приключили и сухис думи недомислени и кухиможе би изричани сериозноно смразени в есенния … Има още →