Monthly Archives: февруари 2017

… С ръчицата си бледа, уморена поема плахо чашката кафе, притихнала, притисната до мене, а погледът и – меко кадифе, в което обичта ми ще се сгуши… Това е. Топлина за двама души – а има ли по-важно в този … Има още →

… Малки локвички кал, като спомен от вчера и кора портокал от небрежна вечеря – всичко то е било, а студът днес е весел, в бяло снежно легло вечерта е донесъл, предпазлив минувач, виж, през преспите шава и в беззвучния … Има още →

… С вироглави ботушки, хем във цвят портокал – чак забравих да пуша, както бях я видял, светофарът примигна и я пусна напред, аз – нали, да я стигна, а колите – навред, и настъпих асфалта, и я следвах с … Има още →

… Утро сиво като сън. Кашля зимата и мрънка. Пих кафе, на топло съм. Нямам работа навънка. До прозореца седя. Гледай ти каква е киша! А в саксийката – цветя. Чакат ме да ги опиша. И са прави – вън … Има още →