-
Архив
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: февруари 2017
Тя …
… С ръчицата си бледа, уморена поема плахо чашката кафе, притихнала, притисната до мене, а погледът и – меко кадифе, в което обичта ми ще се сгуши… Това е. Топлина за двама души – а има ли по-важно в този … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара
Зимно …
… Малки локвички кал, като спомен от вчера и кора портокал от небрежна вечеря – всичко то е било, а студът днес е весел, в бяло снежно легло вечерта е донесъл, предпазлив минувач, виж, през преспите шава и в беззвучния … Има още
Публикувано в Uncategorized
3 коментара
С вироглави ботушки…
… С вироглави ботушки, хем във цвят портокал – чак забравих да пуша, както бях я видял, светофарът примигна и я пусна напред, аз – нали, да я стигна, а колите – навред, и настъпих асфалта, и я следвах с … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар
Утро сиво като сън …
… Утро сиво като сън. Кашля зимата и мрънка. Пих кафе, на топло съм. Нямам работа навънка. До прозореца седя. Гледай ти каква е киша! А в саксийката – цветя. Чакат ме да ги опиша. И са прави – вън … Има още
Публикувано в Uncategorized
Вашият коментар