Monthly Archives: декември 2014

… Луна като една бисквитка игриво хвърлена нагоре среброто си замесва в питка с водичка от потаен корен. И нощ индигова се спуска, в косите с перли и звездици, и ето, празникът препуска с новогодишните елхици! …

… Мъж е кой развърже гащи да прекопа нива. А писател – той си драще, в друго го не бива. Мъж е кой ракия смуче и мезето хрупа. А писател рими суче, щуротии трупа. Мъж е кой се не шегува, … Има още →

… Три тавички баклавички, гъчнати в сиропец всички, му женицата опече и му подари в добавка топло кожено елече! Цял елек от вносни кожи! Да му спомня как предложи в миналото ней венчавка. Той, простакът, за отплата – то, направо … Има още →

… Семейство клошари из кофите шари, избира, събира боклук. Дечица – термити, неяли, немити изхранва със добив от тук. Те ходят по двама. За него е дама и целият тежък товар в торбичките носи. Те нямат въпроси и всичко приемат … Има още →

… Седем милиметра челна кост ме дели на делника от ручея. Вън е есен. Аз съм само гост и се черпя с вятъра на случая. Зад челото – що ли там дели времето на нужно и безсмислено. Струва ли да … Има още →

… Зинала с устица жаба и целувка чака. Тя, надеждицата слаба – няма го юнака. Ужким нявга щял да дойде, да я рестартира. Кой да дойде? Принцът? Той, де – щото му разбира! Междувременно насреща фърка водно конче. Нищо, все-таки … Има още →

… С нея имахме роман. Тя не бе от кротките. Сетне… Ами, пак съм сам. И общувам с котките. В къщи готвя за един. Не пестя цигарите. И гощавам с моя дим в кръчмата другарите. Ходя из пазара тук. Все … Има още →

… Тъгата е присъща на дъжда. А е добре, когато е дъждовно. Дали дъждът ни чисти от ръжда и дребното, и лепкаво–лъжовно? Тъгуваме. А пък дъждът вали. Тъгуваме за времето, когато умеехме да вярваме – нали запомнила си ранното ни … Има още →

… Реших се да и кажа че я искам. Ма, божичко, направо я желая! И дланите и в тъмното да стискам! И с нея, както казват – чак до края! Поличката и! Шарената блузка! И, братко мой, как хубаво се … Има още →

… Виж месеца, изрязан с оксижен зад зъбите на синкавите клони, светлее там – настръхнал, натъжен. И вятърът горчива шума рони. …