Monthly Archives: ноември 2017

… Камъкът стои край пътя, това е неговото място. Предвиден е да те напъти и трябва да се вижда ясно. Покрит изцяло с разни знаци, от времето са посивели. Околовръст – треви, шубраци, глухарчета със шапки бели. По пътя рядко … Има още →

… В командировка съм, изследвам вечността, която, както знаем, ни очаква след онзи лепкав ежедневен полусън от течността, с която мозъкът старателно изплаква усещането за първичен бяс възникващ от усърдността на обществото да смачка хипотезата за Аз в безличния калъф … Има още →

… На западния ръб на хоризонта я гледай слънчицето – алено петаче – то иска да даде добро на хората и иска да им каже да не плачат – ще има нощ – им казва, но ще мине и няма … Има още →

… Ти още ли си там? И има ли те още? Безмълвен, горд и сам. Или премръзнал нощем. Ти знаеш да растеш. Високо се издигаш. Не искаш ли да спреш? Не ти ли вече стига? Издраскано стебло. От бурите превито. … Има още →