Зима …

Не е любезна напоследък зимата.
Нарядко минувачи, само кучета.
Ала напук на старост и на климата –
виж, бабичка плете палта за внучета.

От пенсийката им събира левчета.
Сладка нарежда, крие ги в долапчета.
Пести дървата – лакома е печката.
Парици трябват за млекце и хапчета.

Докъсно будна, плетенето сгрява я.
Ох, дядото… И зима за посрещане…
По-важно е, че той я одобрява.
Усмихва се. На снимката отсреща е.

Под влияние на чудния нежен стих на Мария Донева:
Спирка

Реклами
Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

как искам …

как искам да се слея с тишината
да я усетя и да стане моя
и след това изгрява ще луната
доколкото е нужно за покоя

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Когато …

Когато тялото тежи
или душата наболява,
или умората лежи,
а виното не утолява,

когато ти е хладно сам,
а нямаш поводи за гости,
ти само погледни насам
и виж нещата, те са прости –

наоколо все пак е ден,
дори с усмивка, след която
светът е ясно подреден –
все някъде сега е лято.

Публикувано в Uncategorized | 1 коментар

Счупеното настрана …

Счупеното настрана –
ще му мислим утре!
Всички тор сме и храна –
от юнак до кутре.

Триста приказки накръст,
верни и неверни.
Сетне – тишина и пръст.
Хора с ленти черни.

Затова сега налей,
пием за забрава!
Утре вятър да ни вей,
пък каквото става…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Мократа вечер …

Мократа вечер. Мокрият път.
Фарове. Лъскави локви.
Хапя цигарата. А от дима
кашлям. Очите ми – мокри.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Нюанс към зимната палитра …

Нюанс към зимната палитра:
врабчето идва, пърха, литва
и след трофейните трохички
ще търси глътчица вода.
Така постъпват всички птички.
А хората? Те също, да,
и те си търсят свойта дажба,
понякога прилагат кражба
или се сбиват и кълват,
или храничката делят…
А зимата е равнодушна…
Тя всъщност равно е радушна,
доколкото раздава сняг –
еднакво да е за врабчета,
за лелки, дядковци, момчета
и после… после ги забравя…
И идва вятърът, заравя
със безпристрастните снежинки
врабците, птичи перушинки,
трохите, некой хвърлен фас
или пък някого от нас…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Окумуш съм …

Уффф!… Окумуш съм уж и мил,
а ме имат за дебил,
щото
доста кофти съм поставен в обществото.
И ми писна! Мойта стринка,
хеле като сме дваминка,
за това
все по-ядно сол ми трие върху клетата глава.
Време е да се съвзема,
щом съм мъж, да предприема
неква мера –
като приход, като подстъп и чалъм за далавера.
Зер, корем голям си имам,
мога да сумтя и кимам – един вид,
със костюма придобивам
яко достолепен вид.
Думи знам като за двама,
а за шашми и измама
ще сполуча!
Чак пък толкоз ли съм прост, ще ги изуча!
Погледът – открит и честен!
Всеки израз мой – уместен!
С очилата,
с тази царствена походка, с тези бузи, с този врат,
с тази жажда за заплата –
ми, направо – депутат!

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар