ентомологично …



гледам мравчица една
как се трепе, как се мъчи
сламчицата как да носи
как трогателно се пъчи
ту напред, ту настрана
тя работи и не проси
тя събира си храна
ала не за нея само
а за мравешкия род
тя е част от тоз народ
и е свикнала отрано
всеотдайно да се труди
всеки-всеки-всеки ден
някой може да се чуди
ала ясно е за мен –
тя присъства в колектива
тя е член на мравуняка
и в труда намира смисъл
казвате – тя няма мисъл
тя е просто автомат
незначителна и сива
и живот такъв е ад
но от нейна гледна точка
тя усеща се полезна
и дори и да изчезне
оцелява мравунякът!
толкоз по въпроса! точка!
и това… това е яко!


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Молба …



Оле-затвори-очички,
дай на хората добрички
приказки омайни, чудни –
погледни ги – те са будни,
тежка е за тях нощта,
та с измислени неща
си запълват часовете.
Месечко самотен свети,
ангелите са се скрили
и не стигат вече сили
в битките за пусти хлеб.
Затова очакват теб –
подари им случки разни,
па дори да са напразни
бляновете и мечтите –
виж как жадни са очите
да съзрат оттатък мрака –
утро някакво ги чака…


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

за всички …



и за крехките тревички,
и за котките из двора,
за пчелите и за птички,
и за влюбените хора –
повсеместно, всеки ден
и в това число при мен
слънчицето е за всички –
топло, весело и златно,
при това – съвсем безплатно.

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

когато в огъня …



когато в огъня притихнат
и вече са изпепелени
проклети или сладки страсти
възможни и миражни цели
борби със себе си и с други
копнежите несподелени
и поривите за заслуги
и мислите ти са поели
към нещо повече от теб
но не за слава
нито хлеб
какво остава?
да бъдеш ведър и усмихнат
и от сърце да кажеш – здрасти!

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

в мрака …



смисъла разбираш късно
чак когато се смрачи
и последните лъчи
истините озаряват
време имаш ли? остават
сили колко да прекъснат
пламъка във сетивата
вече ясни са нещата –
що било е, как и колко
и защо усещаш болка
и кому е нужно още
да приемаш мрака нощем
в унес на безкраен миг
а наоколо – в контури
мисли разни, мисли щури
непослушни, лоши, черни
всякакви, предимно верни
и е тихо – няма вик
пък и няма кой да чува
и кошмарите нахлуват
и е трудно да се диша –
затова – поне да пиша! …


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

колко …



колко е една минута –
лунен лъч, въздишка чута
глътка сладка тишина
топлината на жена
там до рамото ми в мрака
а минутата – да чака …


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Слънчице излиза …



Грижливо вятърът облиза
снега от всички тротоари
и ето – слънчице излиза,
но още слабичко, не пари.

То само ще се поразходи,
във смисъл – стига вече зима
и иска лично мен да води
където пак цветя ще има.

И как започна да ме гали –
направо стопли ми лицето,
а аз какво – палтото свалям,
да му подскажа – и сърцето!

Публикувано в Uncategorized | 6 коментара

И какво …



И какво като съм стар – още в ред ми са очите,
пиша и чета и с жар проследявам новините.
Не за светските неща – тази тема не ми трябва,
а светулките в нощта, бръмбарчето как обядва,
как тревичката пълзи и мечтае да живее,
как лозичката сълзи, птиченцето как и пее.
Търся вишневия цвят и цветенцата из двора,
а не този калпав свят на неправилните хора.



Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

В какво вярвам …



Колкото и да греша – а повярвай че го мога,
няма как да се реша да се преклоня пред Бога.

Нямам нужда от олтар, от попове и от свещи,
не очаквам свише дар сред молитвите горещи.

Във Човека вярвам аз – даже в неговите грешки
и в огромния му Аз, в слабостите му човешки.

Вярвам в слънчевия ден, в майчицата ни Природа
и да търся запленен на Познанието кода.

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Иска ми се …



Иска ми се нещо сладко,
примерно лъжичка мед.
Или от малини сладко,
ала с круша по-напред!

Иска ми се баклавичка
със кора от портокал.
Леле, цялата тавичка
като нищо бих изял!

Искам козунака пухкав
или шоколад със хлеб.
Или всъщност, да! Целувка!
Не от захар, а от теб!


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара