До теб …

До теб ще постоя… и ще си ида.
За колко ли… ти знаеш ли за колко?
Ще гледам в мрака, утрото ще видя
и сенките, притихнали наоколо.

Ще постоя до теб, за да подремнеш.
И ще те пазя – зло да те не грабне.
А дойде ли, че трябва да изчезна –
то все едно едно листенце падна…

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Мечтая …

Мечтая вече да се слея
с тревата, с въздуха, с реката
и много искам да успея,
посилна ще ми е цената.

А ще получа толкоз много –
встрани от болка и умора,
и най-основното – ще мога
частица да съм от простора…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Все още …

Все още имаме си лято
и при това съвсем безплатно.
От злато слънчице излято,
за сиромаси вероятно…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Лятото …

Лятото е вездесъщо!
Дяволче! Поставя жар
по бистра и по колите,
на девойките в полите
сипе чар
и също –
във очите ти. Хитруша!
Пуша,
но и разсъждавам.
Их! Зелените очи!
Тлеят в изумруден огън
и те искам, ама много,
чак горчи!
Лед в газирана вода
и една зелена мента.
И едно свенливо „да”,
и нещата се решават
на момента!
И личи!

Posted in Uncategorized | има 1 коментар

Искам …

Във мястото, което обитавам
бих искал да оставя щрих,
поне чертица лека,
а не петно,
което сетне да се трие с гума…

И още с утрото веднага ставам,
и справям се, това установих,
поне с едно –
и ето ме – полека-лека
как слепвам мисли дума подир дума…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

И в Хоремага …

И в Хоремага лятото дойде
и слънчице отвсякъде извира.
За теб поръчах порция небе,
освен това за двамата и бира.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Във полунощ…

Във полунощ развеждам се със Вчера
по нейното изрично настояване.
Причината – банална изневера,
във смисъл че внезапно ме залови
на свечеряване
да си мечтая нежна утрин. Друга!
Как нови
ще бъдат всичките минути, часове –
а нея вече няма да я има!
И бесове
съвсем закономерно я обзимат –
до днес съпруга,
а утре – нищо, сянка от архив…
А аз, нали не съм свадлив,
във вярност щом не мога се врека –
пък искам да и сторя жеста скромен,
поне да и река,
че с точно същата полагаща се нежност
ще пазя дълго и съвсем прилежно
за нея спомен…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар