когато в огъня …



когато в огъня притихнат
и вече са изпепелени
проклети или сладки страсти
възможни и миражни цели
борби със себе си и с други
копнежите несподелени
и поривите за заслуги
и мислите ти са поели
към нещо повече от теб
но не за слава
нито хлеб
какво остава?
да бъдеш ведър и усмихнат
и от сърце да кажеш – здрасти!

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

в мрака …



смисъла разбираш късно
чак когато се смрачи
и последните лъчи
истините озаряват
време имаш ли? остават
сили колко да прекъснат
пламъка във сетивата
вече ясни са нещата –
що било е, как и колко
и защо усещаш болка
и кому е нужно още
да приемаш мрака нощем
в унес на безкраен миг
а наоколо – в контури
мисли разни, мисли щури
непослушни, лоши, черни
всякакви, предимно верни
и е тихо – няма вик
пък и няма кой да чува
и кошмарите нахлуват
и е трудно да се диша –
затова – поне да пиша! …


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

колко …



колко е една минута –
лунен лъч, въздишка чута
глътка сладка тишина
топлината на жена
там до рамото ми в мрака
а минутата – да чака …


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Слънчице излиза …



Грижливо вятърът облиза
снега от всички тротоари
и ето – слънчице излиза,
но още слабичко, не пари.

То само ще се поразходи,
във смисъл – стига вече зима
и иска лично мен да води
където пак цветя ще има.

И как започна да ме гали –
направо стопли ми лицето,
а аз какво – палтото свалям,
да му подскажа – и сърцето!

Публикувано в Uncategorized | 6 коментара

И какво …



И какво като съм стар – още в ред ми са очите,
пиша и чета и с жар проследявам новините.
Не за светските неща – тази тема не ми трябва,
а светулките в нощта, бръмбарчето как обядва,
как тревичката пълзи и мечтае да живее,
как лозичката сълзи, птиченцето как и пее.
Търся вишневия цвят и цветенцата из двора,
а не този калпав свят на неправилните хора.



Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

В какво вярвам …



Колкото и да греша – а повярвай че го мога,
няма как да се реша да се преклоня пред Бога.

Нямам нужда от олтар, от попове и от свещи,
не очаквам свише дар сред молитвите горещи.

Във Човека вярвам аз – даже в неговите грешки
и в огромния му Аз, в слабостите му човешки.

Вярвам в слънчевия ден, в майчицата ни Природа
и да търся запленен на Познанието кода.

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Иска ми се …



Иска ми се нещо сладко,
примерно лъжичка мед.
Или от малини сладко,
ала с круша по-напред!

Иска ми се баклавичка
със кора от портокал.
Леле, цялата тавичка
като нищо бих изял!

Искам козунака пухкав
или шоколад със хлеб.
Или всъщност, да! Целувка!
Не от захар, а от теб!


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Когато …



Когато думичката „никога”
получи своя тъжен смисъл
и времето със нервни тикове
часовникът ми е орисал,

погалвам шепичката спомени,
доколкото ги имам още,
та мислите да пущат корени
и воля да лудуват нощем.

Тогава иде ред на болката,
тя няма как да ме забрави.
Какво ли в мене търси толкова,
защо не ще да ме остави!

А може би това е начинът
да зная без да го изричам
и без безсмисленото плачене
да сещам колко те обичам.


Отклик на чудния стих на Мария Донева –
https://mdoneva.com/2021/01/30/nitominuta/

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Ми добре, да играем …



Ми добре… Да играем –
аз ще бъда бащата,
ти – майка… Ще знаем,
че наред са нещата,
щом е само игра.
Затова –
то, играчки не трябват,
външни, искам да кажа.
Но от себе си – да,
всеки нещо да грабва,
примерно радост.
Ще дадем на децата,
поне тях да зарадва,
а за лицата
още трябва ни смях.
И основно – куража…
Разбрах –
ако само на сладост
решим да я караме,
ще се караме, караме…
Не са нужни беда,
нито болка!
Ще ги срещнем по пътя,
особено в края…
Ще ни трябва и време.
В краен случай ще вземем
малко време назаем…
Ми добре, да играем!…


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

бледно слънчице …



бледно слънчице – петно
точно колкото ми трябва
верно, мъничко е, но
стига ми да ме зарадва

плаха нежна светлина
през която виждам всичко
клони, улица, стена
майка с бебешка количка

ясно е – живот тече
пърха, движи се и диша
и това подсеща, че
имам за какво да пиша

благодарен, упоен
с глътка весел оптимизъм
да, това е шанс за мен
смисъл в моя организъм

Публикувано в Uncategorized | 8 коментара