залез …



има нещо тъжно, жално в залеза
сенките надвиват светлината
поривите стихват в свойта граница
и усещаш края на нещата…
но е път към раждане на утрото
верно, светлината ще е друга
ала нищо – в мен остава чувството –
залез – да, но има и заслуга…




Публикувано в Uncategorized | 10 коментара

независимо от всичко …



независимо от всичко
ето – слънчице добричко
пак усмихва ми се там
и доволен съм, и знам –
че каквото и да става
във душицата остава
място за копнеж и радост
и ако насрещна гадост
строши пролетния ден
не унивам – и пред мен
пак надеждица извира –
не, сърцето ми не спира
а дори и да угасна –
тука подчертавам ясно –
слънчицето пак ще грее –
значи, все пак на добре е…



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

дали …



пролет, слънчице и птички
кротък и гальовен ден
а дали го виждат всички?
общо има ли със мен?
или облаци прииждат
черни, тежки – идва дъжд
дали мрак ми се привижда
да ме сграбчи изведнъж?
гледам – цветенце отсреща
то не знае своя род
дали същото усеща
в мъничкия си живот?…




Публикувано в Uncategorized | 7 коментара

защо …



защо със думите големи
наричаш малките неща –
това не става за поеми
такива стихове не ща

а ето – скромно полско цвете
ухае там, не вдига глас
и в този смисъл то поет е
– хем много повече от нас



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

животът …



животът е клъбце от плът
и остри, предпазливи нерви
и от мечти, поели път
подобно ненаситни жерави

животът казват че бил дар
за сбор от всякакви заслуги
е, сигурно и при комар
и доста още твари други

животът е безкраен миг
по-истинско от него няма
един протяжен, страстен вик
и после – яма, неголяма

животът търси кротък край
чрез мислите със задна дата
и даже си измисля рай
и даже – смисленост в нещата



Публикувано в Uncategorized | 3 коментара

пак война …



гледам, слушам – не престава
архизверската разправа
мътният и див порой
непрестанен гнусен вой
рой закани и заплахи
свиват се душици плахи
всеки сам и в свойта дупка
и напук сърцето тупка
и рояци мисли болни
и надеждици неволни …
страхове отвред връхлитат
падат бомбите, не питат
и това е – ето, на
пак в Световната война
а зад лицемерни маски
автомати, бойни каски
и копнежи за грабеж –
както вече бе напреж

и какво ли ми остава –
нито гордост, нито слава
само гледки с мръсна кал
само чувството на жал



Публикувано в Uncategorized | 3 коментара

трудно е …



трудно е да се нареждат
в думи мислите ти и
да усещаш как изглежда
бъдещето.. е, в мечти …

че светът е зъл и странен
научаваш всеки ден
и с обиди си нахранен
и с измами упоен

мислите са друго нещо
търсят смисъл, дирят знак
и не им допада среща
с хипотезата за мрак

ето, мислите не чакат
и ти сочат своя лек
трябва да се бориш с мрака
трудно е да си човек …

Публикувано в Uncategorized | 6 коментара

относно пролетта …



верно е че пролет иде
и е редно стих да спретна
ала да му се не види
нека първом да потрепна
да изхълцам от възхита
да ми разтупти сърцето
гледка некаква пропита
с багри пролетни – но ето
хич не ми се получава
– вън война и злост човешка
вътре – смрад и фъфли, шава
яловост на орис тежка
пак добре – макар на хладно
клонки с пъпки зеленеят
та в туй време криво, гладно
без мен пролет да възпеят …



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

По този повод …



И, както каза преди малко,
светът взривен е. И е жалко,
че Моцарт, Шекспир, кой ли още
не ще помогнат. Злите нощи
на зверство и свирепа злост
върху оголената кост
на този дом наш – тъй уютен
стоварват ужас – и е срутен
подслонът на мечти, надежди.
Светът жестоки свива вежди,
безмилостен е, не поглежда
към жално сгушено човече,
светът за друго мисли вече –
ми да, за ползи, за печалба
и всякоя отделна жалба
звучи му глупаво и смешно.
И клетото ни време днешно
не сторва място за поети.
Ръце до лакти в кръв облети
не биха нивга взели книга.
От скръб и гняв ми се повдига –
зер, Запад – Изток е двубоят
сред хор на жаби покрай воя
на истинските страдалци –
оплетени като молци
в цивилизационната колизия…
Така му викат. Ебати визия…


Във връзка с чудния стих на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/03/09/spasiteliat/





Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

тъй ги искам дните …



ние, Божем, също кат` юнаците
крачим, газим кестерме през знаците
щото кой ще дръзне да ни спира
– точно мен ли?… сипвам нова бира
гледам бабаитски и навъсено
всичко ми е огън и нахъсано
аз съм алфа, майна им на другите
тях сайдисвам само за услугите
що приемам най-великодушно…
а дали ме гледали радушно
то е тема просто без значение…
важно е да нямаш грам съмнение
и спирачки от досадни норми
те за мен са празни, кухи форми
всъщност те опора са за слабите
глупаво ще бъде да охлабите
хватката от жалост към глупака
и без друго той просия чака
в смисъл „остави ме … дай ми шанс”
и с молба за моя реверанс
но това за мен е неприсъщо
и е тъпо, все едно и също
да омекна духом –  и горко ми …
аз по принцип ползвам аксиоми
да деля света на бяло-черно
че така е лесно – и е верно
че спестяват разни указания
криви мисли, срамове, терзания …
тъй ги искам дните – сочни, в сладости
без дилеми и с първични радости
– да се има и да се избира…
много важно, все ще се умира …

Божичко, нима съм тъй живял?!
или всъщност … вече съм умрял…



Публикувано в Uncategorized | 6 коментара