Нощ е …

Нощ е… огънят догаря
и вратичка се отваря
към един невидим свят…
повечето хора спят
и дори не подозират
че не шепотът на листи –
рой от демони нечисти
от отвъдното извира…
ей ги, в тъмното напират
и хихикат… и ръмжат…
някого ще задържат…
идат! долни, зли и черни
в кобни часове неверни
за човеци уязвими…
ти от тях ли си? кажи ми!
чуй, добрите хора спят
а ако се случат будни –
нощите им, те са чудни –
време да си помечтаят,
да попрочетат, да знаят
или доста често – труд…
ти не се прави на луд –
ако нощем си занят,
ако нещичко създаваш,
демоните те оставят –
те, макар да са проклети,
тачат людете заети,
що се трудят даже в нощ…
чуй ме, зла и тъмна сила
редом в мрак се е стаила…
ти недей да бъдеш лош!

Реклами
Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

В тази жега всичко се топи …

В тази жега всичко се топи –
та хеле аз, задминах сладоледа!
И цъкам със почуда – гледай ти,
стоиш неразтопена, хладна, бледа.

А жегата е яка, няма що –
барем ветрец отнякъде да духа!
И в тази жар все питам се – защо
такава си – невъзмутимо суха.

Уж сетих се, донесох ти цветя
и с вицове те глезя както мога.
Обаче хич! Нахалост се потя
в гореща хормонална изнемога.

Таман на сервитьора дадох знак
да пусне зарад тебе климатика –
отде се пръкна някакъв юнак,
залиса те, а мене ме изтика…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Какво направих …

Какво направих? Никак не е много.
Търкалях се със дните си нататък.
Нехайствувах че времето е строго
и пътят всъщност е стремглаво кратък,
и не успях най-важното да кажа,
ни радостта, що имах да раздам,
и ето ме – на мястото си, там –
поредното листенце, на паважа…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Отнейде …

Отнейде придойде и рукна дъжд,
и с бисер-капки грейнаха листата.
А пролетта се ширнала надлъж,
усмивчици рисува по лицата.

И слънчицето грабна този ден,
облече го с най-китните си дрехи.
А аз – какво… ми, работа за мен.
И пиша, пиша думички-утехи…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Избори …

Те ужким клеха се във бабите,
във болни, в бедни и във слабите.
Размахват някакви платформи.
Зад тях се виждат снажни форми.
И думи, Боже! Думи, думи…
От празнота глава наду ми.

А инак, види се, чевръсти са –
открадне, па подир прекръсти са
без срам и усет за приличие –
и с много хладно безразличие
аванта търси да надуши, та
отново да си тъпче гушата.

Под толкоз величаво бреме
ох, те изобщо нямат време
за тривиалните истории
на социални инфузории.
И мойта, делничната нужда
за тях е абсолютно чужда.

Егати елитарна каста!
С погнуса им изричам – баста!

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Препечена филийка …

Препечена филийка с маргарин
и сиренце, а сетне е кафето.
Цигареният дим отлита син
и бледо синьо сутрин е небето.

Какво да си поискам в този свят –
освен това, че радвам се и дишам.
И мисли имам. Будни са, не спят –
едно кафе, и почвам да ги пиша.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Обичам …

Обичам пролетните улици –
градинки с нацъфтели люляци,
чевръсти дружелюбни птичета,
рояци весели момичета.

Наръчат кротко кротки бабички –
а думите им сладки – сладички :
кураж за болните и здравите
и нещо смислено да правите.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар