относно чушките …



днес епохата е друга
вместо порив и заслуга
глупости са те комай
клекваме поред покрай
огъня и чушкопека
и старателно, полека
пърлим, белим и редим
прикадена с остър дим
зимнина, предимно чушки
уж глумим се, уж наужким
но сме втренчени в храната
ми, такива са нещата
лириката ни досажда
но не ни досаждат сажди
нито люспи ни буркани
нали трябва да се храним
щото инак няма как
да преборим зима, мрак
и недостига с парите
чакай!… май че вие спите
и безсмислено бърборя
а пък толкоз много хора
без мераци за величие
просто пазещи приличие
по предписана пътека
кротнати до чушкопека
вдишват парещия дим
и така – невъзмутим
всеки слага във тавата
същината на нещата
да, под формата на чушки
и напрегнато се шушка
та към друго не поглежда
само в чушките … надежда!
тъй е – грижи за корема
еми, актуална тема…


Отклик на чудесната апетитно-възторжена поема на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/09/14/40-2/



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

листца …



малки кротички листца
виж – насочили лица
слънчице да ги целува
те потрепват и добруват
стига им да пият влага
светлината им помага
молекули да натрупват
тях тревога не ги срутва
нямат грижи нито грях
не са чували за Бах
впрочем той не им и трябва
верно, вятърът ги грабва
и отхвърля, и помита
вее вятърът, не пита
как приемат своя край
но представата за рай
на листенцата е чужда
всъщност те такава нужда
нито знаят, нито имат
хипотезата за зима
е абстракция за тях
както казах – те за Бах
и Бетовен усет нямат
но не е беля голяма –
всмукват слънчеви лъчи
и по нищо не личи
дали някакви копнежи
за контакти, за кроежи
за любов или омраза
или нравствена зараза
да ги чопли и вълнува
всякое в доволство плува
без да предполага ада
важното е във наслада
да премине този ден
топъл, слънчев, подарен
а аз – аз ги наблюдавам
и да мисля не преставам –
не – не искам като тях
предпочитам – еми, Бах…



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

идвам …



идвам тихо от нощта отвън
в тъмното към тебе ще посегна
не плаши се – може би съм сън
нямам тялото с което с теб да легна …



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

ето как…



ето как се нижат дните
уж удачни са едните
другите ги хич не ща –
щото с калпави неща
времето ми изхабяват…
времето… то намалява
часовете стават кратки
нощите по-малко сладки
и със аромат на спомен…
време е да бъда скромен
и да имам за утеха –
ех, егати и успеха –
тук-там да напиша редче
по възможност и куплетче –
белким някому хареса…
стихчетата са завеса
над несбъднати моменти…
те са всъщност елементи
в моя паралелен свят –
скъп, макар и небогат…



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Мечтаното тяло …



Мечтаното тяло… защо пък мечтано…
то идва при мен абсолютно незвано
то идва и нищо от мене не иска –
освен да наметна отгоре му ризка,
да сипя в чинийката нещо да хапне,
и щом се залисам – май още ще цапне,
присъства, съдейства и вечер си ляга
и без да го каня се впуска, помага,
понася и мене, и всички несгоди –
така го харесвам – от раз да се води,
понякога плахо прошепва – боли ме,
пък аз му се мръщя – я спри, остави ме,
тя, твоята карма нарежда да носиш
и хич не посмявай с нелепи въпроси,
понякога – верно, и аз се размеквам,
и без да показвам, отвътре се секвам,
и сетне, понеже нали съм добричък,
погалвам го – щото това го привлича,
но галя го косвено, на каки под форма,
защото спартанство е редната норма,
не бива да бъда амебен и глезен,
към него – със строгост, корав и железен,
такова ми трябва – да слуша, да служи –
та чак не усещам… ми, то се спаружи…


Нещо като реплика на чудесния стих на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/07/23/mechtanototialo/



Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

жега …



жега, жега, задух, прах
изгорелите дървета
мръсносивите павета
и обърканост, и страх
пътя търсиш, а го няма
хоризонтът – грозен, крив
вятърът е парещ, див
сякаш в мазна кална яма
болен разумът потъва
страда, бори се и ето –
нишките на битието
орис зла без жалост сгъва
и бушува в сетна мяра
въпреки това обаче
въпреки пейзажа мрачен
имам ли? … да, имам вяра…


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

дъжд …



дъжд връхлитна … всичко срина…
по прозореца се стичат малки капчици вода…
като сълзи на момиче … като закъсняло „да”…
като обич беззащитна … ала късно – той отмина …



Публикувано в Uncategorized | 6 коментара

залез …



има нещо тъжно, жално в залеза
сенките надвиват светлината
поривите стихват в свойта граница
и усещаш края на нещата…
но е път към раждане на утрото
верно, светлината ще е друга
ала нищо – в мен остава чувството –
залез – да, но има и заслуга…




Публикувано в Uncategorized | 10 коментара

независимо от всичко …



независимо от всичко
ето – слънчице добричко
пак усмихва ми се там
и доволен съм, и знам –
че каквото и да става
във душицата остава
място за копнеж и радост
и ако насрещна гадост
строши пролетния ден
не унивам – и пред мен
пак надеждица извира –
не, сърцето ми не спира
а дори и да угасна –
тука подчертавам ясно –
слънчицето пак ще грее –
значи, все пак на добре е…



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

дали …



пролет, слънчице и птички
кротък и гальовен ден
а дали го виждат всички?
общо има ли със мен?
или облаци прииждат
черни, тежки – идва дъжд
дали мрак ми се привижда
да ме сграбчи изведнъж?
гледам – цветенце отсреща
то не знае своя род
дали същото усеща
в мъничкия си живот?…




Публикувано в Uncategorized | 7 коментара