ежедневие …



събуждам се, заспивам – нищо ново
събитията влачат своя ход
и оглушал дори за свястно слово
немее мрачно нервният народ

посланията – видимо различни
но всъщност еднотипна, гнусна гмеж
в ответ пробуждат думи неприлични
и усета за гнилост с лъх на леш

а слънчицето? … видимо нехае
далече е от всичките неща
и може би избягва да узнае
че повече не искам … не, не ща!




Реклама
Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Недоразумение…



Рекох да споходя Пенка
без да си поплювам хич!
Щото знам, че ми е фенка
и си вярва, че съм пич.

Имам с к`во да я омая,
ще омекне тя съвсем!
Тънка работа е тая –
стига да не си серсем.

Слъгах, че съм не-бинарен,
щото е модерно днес.
И съм хормонално шарен,
но любовно съм финес.

И лирична съм натура,
и че джендърно съм транс.
Но последва сценка щура –
вместо да изпадне в транс,

тя пък взе, че се опули
с ей такива зли очи!
Сякаш вятър ме обрули –
така почна да фучи!

Ама работа досадна!
Калпав бил късметът мой!
Божке! Колко ретроградна!
Но пък кой спечели? Той!…


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

гълъбчета …



гостенин във този ден
на неразгадани сенки
ето, важно е за мен –
храня гълъбчета, двенки

още в тъмните зори
идват, тук са, и ме чакат
без обсъждане дори
знаят – връзката е пряка

те са гладни и кълват
лакомо трошици грабват
имат ясен, лесен свят
без дилеми… и ме радват…


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

вяра …



няма слънце, няма рози
Боже, аз ли ще съм този
който ще притихне в прах
на кастрирани химери?
кой ли днес ще ми намери
нещо светло и красиво,
ще отмахне всичко сиво
разкривените контури
краските мъгливи, щури
на един повехнал свят
без посоки, с болен цвят,
с път от гърло до корема –
ето днешната поема –
одата за чревен тракт
и перверзен полов акт –
а аз искам да мечтая
и опитвам, но все тая…
може би заспал съм още
може във кошмари нощем
е душицата ми в плен
и това вселява в мен
вяра – просто и се чудя –
важно е да се събудя…



Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

Искам…



Искам да бъда силен, но не прекалено и без да съм зъл.
Искам да нося име за хвалене – е, доколкото бих могъл.
Искам и ново палтенце, че старото вече съвсем овехтя.
Искам да пазя обаче и старото – кой ми го купи, ми тя.
Искам да ходя по улица чиста, сякаш е само за мен.
Искам да съм спокоен и весел, дори да е само за ден.
Искам и супичка с моркови, с картофи, със зеле и грах.
Искам и временце малко, да свърша каквото избрах.
Искам да имам поводи да осмисля това, че си тук.
Искам да ти е ясно, че не приемам контакти със друг.
Искам и нежните думи, а не само едно благодаря.
Защото ми даде себе си, и в добавка и синове, дъщеря.

Инспирирано от прелестния стих на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/10/18/vsichko-3/


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара


Публикувано в Uncategorized | 1 коментар

относно чушките …



днес епохата е друга
вместо порив и заслуга
глупости са те комай
клекваме поред покрай
огъня и чушкопека
и старателно, полека
пърлим, белим и редим
прикадена с остър дим
зимнина, предимно чушки
уж глумим се, уж наужким
но сме втренчени в храната
ми, такива са нещата
лириката ни досажда
но не ни досаждат сажди
нито люспи ни буркани
нали трябва да се храним
щото инак няма как
да преборим зима, мрак
и недостига с парите
чакай!… май че вие спите
и безсмислено бърборя
а пък толкоз много хора
без мераци за величие
просто пазещи приличие
по предписана пътека
кротнати до чушкопека
вдишват парещия дим
и така – невъзмутим
всеки слага във тавата
същината на нещата
да, под формата на чушки
и напрегнато се шушка
та към друго не поглежда
само в чушките … надежда!
тъй е – грижи за корема
еми, актуална тема…


Отклик на чудесната апетитно-възторжена поема на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/09/14/40-2/



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

листца …



малки кротички листца
виж – насочили лица
слънчице да ги целува
те потрепват и добруват
стига им да пият влага
светлината им помага
молекули да натрупват
тях тревога не ги срутва
нямат грижи нито грях
не са чували за Бах
впрочем той не им и трябва
верно, вятърът ги грабва
и отхвърля, и помита
вее вятърът, не пита
как приемат своя край
но представата за рай
на листенцата е чужда
всъщност те такава нужда
нито знаят, нито имат
хипотезата за зима
е абстракция за тях
както казах – те за Бах
и Бетовен усет нямат
но не е беля голяма –
всмукват слънчеви лъчи
и по нищо не личи
дали някакви копнежи
за контакти, за кроежи
за любов или омраза
или нравствена зараза
да ги чопли и вълнува
всякое в доволство плува
без да предполага ада
важното е във наслада
да премине този ден
топъл, слънчев, подарен
а аз – аз ги наблюдавам
и да мисля не преставам –
не – не искам като тях
предпочитам – еми, Бах…



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

идвам …



идвам тихо от нощта отвън
в тъмното към тебе ще посегна
не плаши се – може би съм сън
нямам тялото с което с теб да легна …



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

ето как…



ето как се нижат дните
уж удачни са едните
другите ги хич не ща –
щото с калпави неща
времето ми изхабяват…
времето… то намалява
часовете стават кратки
нощите по-малко сладки
и със аромат на спомен…
време е да бъда скромен
и да имам за утеха –
ех, егати и успеха –
тук-там да напиша редче
по възможност и куплетче –
белким някому хареса…
стихчетата са завеса
над несбъднати моменти…
те са всъщност елементи
в моя паралелен свят –
скъп, макар и небогат…



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара