градски гледки …



пъплят бабички с колички
кипрят се със внучета
едри лелки, но не всички
те пък водят кучета
улици и тротоари
по паважа – фасове
предпазливи хора стари
кротки бивши асове
и витрините сияят
търсят, мамят хората
продавачки… те си знаят
крият си умората
две девойчета се кискат
шепнат нещо тайничко
в кафенето бири стискат
кухоглави майнички
пейки сред градинки кални
анонимни странници
като книги без заглавни
и последни страници
свечерява, всъщност нощ е
завалява … их че то! …
исках да попиша още
но ми свърши стихчето …


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Ще дойде …



с облаци един през друг
буря злото ще отвее
вятърът ще бъде друг
друго слънчице ще грее

и ще дойде светъл ден,
други птички ще се реят
и е време според мен
в нас доброто да узрее


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

единствен ден …



един единствен безконечен ден
а колко много в него се намира 
за всеки има – и за теб, за мен
и не усещам как минутите умират
или пък не – как те се трансформират
в поредици от случки и събития
за всякакви налични живи твари
ту смислени, ту смешни, без покритие
а слънчицето грее, топли, пари
с искрици радост, сенки в шарен свят 
с омайни алогически неща
безкраен, неочакван, непознат
и без да пита идва пак нощта
и следващ ден след нея идва също
за да извае трепетния спомен
за прелестното „все едно и също“
във този ден – чудесен и огромен


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

За какво …



За какво да помечтая?
За пари? Не ще ми трябват.
От начало, та до края
зная – те ще ме ограбват.

Да поискам още здраве?
Ще е твърде нарцистично.
Организмът да се справя
там с каквото е налично!

Може да поискам време?
Но така отварям риска
алчността да ме обземе
и да скокна пак да искам.

Затова не чакам вече.
И каквото да се случи –
скоро ли или далече –
знам, подарък ще получа.


Публикувано в Uncategorized | 6 коментара

мрачно …



спиш, ядеш и нещо правиш
и така е всеки ден
трепеш се, за да забравиш
как притихнал, изморен
вечер щом се върнеш вкъщи
трудно ти е да разбираш
кой защо и как се мръщи
и е ясно, че избираш
всичко да удавиш в бира
умъртвен, успокоен
чувстваш времето как спира
значи може и без мен


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Мушиците…



Мушиците… Не чели по Евклид
за плоскости, отсечки, вертикали,
летят си по стандарт за този вид
тъй както им предците са летяли,
провират се сред слънчевите капки,
потриват лапки
и скупчени по двечки и по трички,
накацат край находките – трохички
и радостно крилцата пак блестят.
Инсектен свят!
И без да учат алгебра и химия,
на щастието правят си алхимия
без грижи да планират и пестят –  
и в тръпка на моментното охолство –
ми, ето ги – бръмчащи от доволство…


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

Там е вечерта …



Я гледай, там е. Вечерта…
Приседнала и мене чака.
Една нехубава черта,
защото не обичам мрака.

Ала денят изтича май
и часовете са броени.
Така е, дните имат край.
Ми, всъщност дни обикновени…

Но този факт не е скандал.
Напротив, най-нормално става.
Защото повод ни е дал
все нещичко да се създава.



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

превръщам …



превръщам мислите във думи
и няма друго помежду ни
и думите са в редове
а дните – сякаш часове –
отлитат неусетно, гладко
дали е дълго или кратко?
за мен не е въпрос на спор
пред мен е текст, а листът – двор
из който бродят разни фрази
и погледът ги гали, пази
и ги подрежда като стих
и съм доволен, кротък, тих
и знам, че времето е сладко


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Дяволът …



По-натрапчив от екзема,
Дяволът е тук от снощи.
Мен съклетът ме обзема,
че ще ме тормози още.

От леглото ми задигнал
книгата, с която лягам.
Не ти давам – ми намига,
лесно от деня да бягаш.

Ще посегне към съня ми
и къде ли ще се скрия.
В тъмното на сцени нями
ще присъства, съска, вие.

Вечно ще съм тука всъщност –
тъй ми рече, да ме дразни.
Аз съм втората ти същност.
Те у теб са много, разни…



Публикувано в Uncategorized | 7 коментара

В градинката …



В градинката – един единствен мак.
Особени са неговите нрави –
прогонва рано калпавия мрак
и утрото ми весело ще прави.

Единствен е, но въпреки това
изцяло и напълно ми достига.
Я гледай над зелената трева
как алената шапчица надига!

Едничък облак, дума или лист –
и всичко ми е хубаво и пълно.
Денят е мой! Изчистен и лъчист.
Щастливец съм! Изцяло и напълно!

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара