превръщам …



превръщам мислите във думи
и няма друго помежду ни
и думите са в редове
а дните – сякаш часове –
отлитат неусетно, гладко
дали е дълго или кратко?
за мен не е въпрос на спор
пред мен е текст, а листът – двор
из който бродят разни фрази
и погледът ги гали, пази
и ги подрежда като стих
и съм доволен, кротък, тих
и знам, че времето е сладко


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Дяволът …



По-натрапчив от екзема,
Дяволът е тук от снощи.
Мен съклетът ме обзема,
че ще ме тормози още.

От леглото ми задигнал
книгата, с която лягам.
Не ти давам – ми намига,
лесно от деня да бягаш.

Ще посегне към съня ми
и къде ли ще се скрия.
В тъмното на сцени нями
ще присъства, съска, вие.

Вечно ще съм тука всъщност –
тъй ми рече, да ме дразни.
Аз съм втората ти същност.
Те у теб са много, разни…



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

В градинката …



В градинката – един единствен мак.
Особени са неговите нрави –
прогонва рано калпавия мрак
и утрото ми весело ще прави.

Единствен е, но въпреки това
изцяло и напълно ми достига.
Я гледай над зелената трева
как алената шапчица надига!

Едничък облак, дума или лист –
и всичко ми е хубаво и пълно.
Денят е мой! Изчистен и лъчист.
Щастливец съм! Изцяло и напълно!

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

ентомологично …



гледам мравчица една
как се трепе, как се мъчи
сламчицата как да носи
как трогателно се пъчи
ту напред, ту настрана
тя работи и не проси
тя събира си храна
ала не за нея само
а за мравешкия род
тя е част от тоз народ
и е свикнала отрано
всеотдайно да се труди
всеки-всеки-всеки ден
някой може да се чуди
ала ясно е за мен –
тя присъства в колектива
тя е член на мравуняка
и в труда намира смисъл
казвате – тя няма мисъл
тя е просто автомат
незначителна и сива
и живот такъв е ад
но от нейна гледна точка
тя усеща се полезна
и дори и да изчезне
оцелява мравунякът!
толкоз по въпроса! точка!
и това… това е яко!


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Молба …



Оле-затвори-очички,
дай на хората добрички
приказки омайни, чудни –
погледни ги – те са будни,
тежка е за тях нощта,
та с измислени неща
си запълват часовете.
Месечко самотен свети,
ангелите са се скрили
и не стигат вече сили
в битките за пусти хлеб.
Затова очакват теб –
подари им случки разни,
па дори да са напразни
бляновете и мечтите –
виж как жадни са очите
да съзрат оттатък мрака –
утро някакво ги чака…


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

за всички …



и за крехките тревички,
и за котките из двора,
за пчелите и за птички,
и за влюбените хора –
повсеместно, всеки ден
и в това число при мен
слънчицето е за всички –
топло, весело и златно,
при това – съвсем безплатно.

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

когато в огъня …



когато в огъня притихнат
и вече са изпепелени
проклети или сладки страсти
възможни и миражни цели
борби със себе си и с други
копнежите несподелени
и поривите за заслуги
и мислите ти са поели
към нещо повече от теб
но не за слава
нито хлеб
какво остава?
да бъдеш ведър и усмихнат
и от сърце да кажеш – здрасти!

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

в мрака …



смисъла разбираш късно
чак когато се смрачи
и последните лъчи
истините озаряват
време имаш ли? остават
сили колко да прекъснат
пламъка във сетивата
вече ясни са нещата –
що било е, как и колко
и защо усещаш болка
и кому е нужно още
да приемаш мрака нощем
в унес на безкраен миг
а наоколо – в контури
мисли разни, мисли щури
непослушни, лоши, черни
всякакви, предимно верни
и е тихо – няма вик
пък и няма кой да чува
и кошмарите нахлуват
и е трудно да се диша –
затова – поне да пиша! …


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

колко …



колко е една минута –
лунен лъч, въздишка чута
глътка сладка тишина
топлината на жена
там до рамото ми в мрака
а минутата – да чака …


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Слънчице излиза …



Грижливо вятърът облиза
снега от всички тротоари
и ето – слънчице излиза,
но още слабичко, не пари.

То само ще се поразходи,
във смисъл – стига вече зима
и иска лично мен да води
където пак цветя ще има.

И как започна да ме гали –
направо стопли ми лицето,
а аз какво – палтото свалям,
да му подскажа – и сърцето!

Публикувано в Uncategorized | 6 коментара