И какво …



И какво като съм стар – още в ред ми са очите,
пиша и чета и с жар проследявам новините.
Не за светските неща – тази тема не ми трябва,
а светулките в нощта, бръмбарчето как обядва,
как тревичката пълзи и мечтае да живее,
как лозичката сълзи, птиченцето как и пее.
Търся вишневия цвят и цветенцата из двора,
а не този калпав свят на неправилните хора.



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

В какво вярвам …



Колкото и да греша – а повярвай че го мога,
няма как да се реша да се преклоня пред Бога.

Нямам нужда от олтар, от попове и от свещи,
не очаквам свише дар сред молитвите горещи.

Във Човека вярвам аз – даже в неговите грешки
и в огромния му Аз, в слабостите му човешки.

Вярвам в слънчевия ден, в майчицата ни Природа
и да търся запленен на Познанието кода.

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Иска ми се …



Иска ми се нещо сладко,
примерно лъжичка мед.
Или от малини сладко,
ала с круша по-напред!

Иска ми се баклавичка
със кора от портокал.
Леле, цялата тавичка
като нищо бих изял!

Искам козунака пухкав
или шоколад със хлеб.
Или всъщност, да! Целувка!
Не от захар, а от теб!


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Когато …



Когато думичката „никога”
получи своя тъжен смисъл
и времето със нервни тикове
часовникът ми е орисал,

погалвам шепичката спомени,
доколкото ги имам още,
та мислите да пущат корени
и воля да лудуват нощем.

Тогава иде ред на болката,
тя няма как да ме забрави.
Какво ли в мене търси толкова,
защо не ще да ме остави!

А може би това е начинът
да зная без да го изричам
и без безсмисленото плачене
да сещам колко те обичам.


Отклик на чудния стих на Мария Донева –
https://mdoneva.com/2021/01/30/nitominuta/

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Ми добре, да играем …



Ми добре… Да играем –
аз ще бъда бащата,
ти – майка… Ще знаем,
че наред са нещата,
щом е само игра.
Затова –
то, играчки не трябват,
външни, искам да кажа.
Но от себе си – да,
всеки нещо да грабва,
примерно радост.
Ще дадем на децата,
поне тях да зарадва,
а за лицата
още трябва ни смях.
И основно – куража…
Разбрах –
ако само на сладост
решим да я караме,
ще се караме, караме…
Не са нужни беда,
нито болка!
Ще ги срещнем по пътя,
особено в края…
Ще ни трябва и време.
В краен случай ще вземем
малко време назаем…
Ми добре, да играем!…


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

бледно слънчице …



бледно слънчице – петно
точно колкото ми трябва
верно, мъничко е, но
стига ми да ме зарадва

плаха нежна светлина
през която виждам всичко
клони, улица, стена
майка с бебешка количка

ясно е – живот тече
пърха, движи се и диша
и това подсеща, че
имам за какво да пиша

благодарен, упоен
с глътка весел оптимизъм
да, това е шанс за мен
смисъл в моя организъм

Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

Живея …



Във многоъгълен живот –
една причудлива кутия
поставен съм,
а тя – от тия,
в които слагат животинки
със надпис там – за вид и род,
и пускат ги сред лабиринта
да бягат.
А те – стъписани, се стягат,
наоколо – стени, стени,
пък знаци – никакви едни…
А ъглите са странни, плашат…
Но няма как, ще бъда в спринта
от точка А до точка Б.
И през талаша.
Отгоре – стъклено небе,
удобно е за наблюдение,
по повод – има ли движение,
дали е скоростта голяма,
дали стените са наред,
добре към изхода ли крачат
и в крачките да има ред.
И без измама!…
Обаче!
Отгоре…
Отгоре всъщност никой няма!…

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

За поп-фолк певиците…



Те танцуват и пеят и мамят с тела силиконови.
Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.
И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.
А ние на бара – мекотели от джин и разчувствани.
Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.
Песни сто, и хиляда – коя ли от друга заимствана.
В микровълнова печка кръжи, прицвърчава изкуството.
Ей, от скъпите чаши ми дайте! Прелива ми чувството!
Сладки кифли бонбонени и продавачки на щастие!
Ние отсреща, разгонени – ето ни, вкусващи ястие!
Само, гледам, понякога някак са тъжни усмивките…
Много важно! Да пеят!
… Щом им плащат смеха и греха и запивките!



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

пандемично …



в този доста луднал свят
болницата не изглежда
като остров на надежда
а е мокро, мръсно блато
пълно с кал – посред която
плават като екскременти
персонал и пациенти …

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

животът …



животът е щрих
като виц… като стих
понякога лош и безсмислен

и тихичък стон
и молба… и поклон
от куха суетност изчистен

той просто е миг
колеблив… многолик
без нужното време за грешки

а може би смях –
да, греших, но успях
присъствах в нещата човешки


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара