бледно слънчице …



бледно слънчице – петно
точно колкото ми трябва
верно, мъничко е, но
стига ми да ме зарадва

плаха нежна светлина
през която виждам всичко
клони, улица, стена
майка с бебешка количка

ясно е – живот тече
пърха, движи се и диша
и това подсеща, че
имам за какво да пиша

благодарен, упоен
с глътка весел оптимизъм
да, това е шанс за мен
смисъл в моя организъм

Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

Живея …



Във многоъгълен живот –
една причудлива кутия
поставен съм,
а тя – от тия,
в които слагат животинки
със надпис там – за вид и род,
и пускат ги сред лабиринта
да бягат.
А те – стъписани, се стягат,
наоколо – стени, стени,
пък знаци – никакви едни…
А ъглите са странни, плашат…
Но няма как, ще бъда в спринта
от точка А до точка Б.
И през талаша.
Отгоре – стъклено небе,
удобно е за наблюдение,
по повод – има ли движение,
дали е скоростта голяма,
дали стените са наред,
добре към изхода ли крачат
и в крачките да има ред.
И без измама!…
Обаче!
Отгоре…
Отгоре всъщност никой няма!…

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

За поп-фолк певиците…



Те танцуват и пеят и мамят с тела силиконови.
Те са кръшни, лудеят в искрящите вихри неонови.
И шармантно, екранено пращат целувки изкуствени.
А ние на бара – мекотели от джин и разчувствани.
Разноцветни, еднакви и всяка за себе единствена.
Песни сто, и хиляда – коя ли от друга заимствана.
В микровълнова печка кръжи, прицвърчава изкуството.
Ей, от скъпите чаши ми дайте! Прелива ми чувството!
Сладки кифли бонбонени и продавачки на щастие!
Ние отсреща, разгонени – ето ни, вкусващи ястие!
Само, гледам, понякога някак са тъжни усмивките…
Много важно! Да пеят!
… Щом им плащат смеха и греха и запивките!



Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

пандемично …



в този доста луднал свят
болницата не изглежда
като остров на надежда
а е мокро, мръсно блато
пълно с кал – посред която
плават като екскременти
персонал и пациенти …

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

животът …



животът е щрих
като виц… като стих
понякога лош и безсмислен

и тихичък стон
и молба… и поклон
от куха суетност изчистен

той просто е миг
колеблив… многолик
без нужното време за грешки

а може би смях –
да, греших, но успях
присъствах в нещата човешки


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Избори идат …



Да знаеш, братко, слънцето изгря
и в моята пределно скромна къща.
Какво ти слънце! Бляскава зора,
що само в чудесата е присъща!

И отведнъж почувствах се велик.
Почувствах се значителен и важен.
Добих осанка, подобаващ лик –
представа нямаш как сега съм снажен!

Почти реших да ходя със костюм.
Жената почна да ми глади ризи.
Уверен в своя чар и бляскав ум,
нареждам мисли – сякаш бисер низи.

Съседът Пешо (той е примитив!)
за пети път ме кани на мастика.
Въпроси имал (пиша го с курсив)
например за морал и политика!

И тъщата ми готви мусака.
Съпругата говори ми на „Вие“.
Уверен съм, че само да река –
и свирчица ще рачи да ми свие.

Причината за този мой екстаз?
За рязката и приказна промяна?
Зер, избори задават се у нас
и бой за избиратели настана.

Та затова съм толкова значим.
Защото съм електорална бройка.
Получих значи социален чин
с присъщата му величава стойка!

Ей! Купища мастити господа
раздуват ми предизборни програми.
А лидери и лидерчета – да,
те също ме обсипват със реклами.

Ох, как се пънат да ме изкушат!
Предлагат ми неща почти интимни!
И всячески се мъчат да внушат,
че чувствата ни, значи, са взаимни.

И всички ме ухажват без прескок.
Проблемите ми знаят персонално.
За грижите ми дават ведър срок.
А мене ми е гот и карнавално!

Блаженствувам в предизборния ден!
Дори зачух – раздавали парички!
И както съм щастлив и окрилен,
да бих могъл, гласувал бих за всички!


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Не отказвай …



Не ми отказвай и недей отлага
това, което моля да направиш.
Бъди добра – ти толкова си млада,
ще имаш време всичко да забравиш.

ПС

Това е едно старо нещо, даже забравих откога…

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

есенно …



улица… студени сенки лягат
там в калта наблизо до листата
уж успели някак да избягат
падайки… привикнали с нещата
жълти и ненужни вече спят
а над тях е есенният град
със мечти приключили и сухи
с думи недомислени и кухи
може би изричани сериозно
но смразени в есенния хлад
посред клони голи мрачни грозни
и премръзнал кален хладен свят
… аз пък пазя вярата – искрица
в детски смях и в полета на птица  
да, така е – и във птичи полет
и в една съвсем възможна пролет

Публикувано в Uncategorized | 8 коментара

захладнява …



захладнява… мъгли идат
да обвият дните къси
тихичко дъждецът ръси
сиви мокри керемиди

облаци на път поели
слънчицето не изгрява
и студен ветрец отвява
смита листи пожълтели

нека вятърът да вее
аз съм тук а ти отсреща
обич имам в мен гореща
може пък и да те сгрее

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

слънчице …



слънчицето пак изгрява
верно – бедничко и бледно
чака ме да го погледна
всичко лошо да забравя

слънчицето е насреща
нищо че навън е зима
то е там и ме подсеща
да усетя че ме има

слънчицето е добричко
свети за да ме зарадва
и да вярвам – имам всичко
и че друго не ми трябва

Публикувано в Uncategorized | 7 коментара