Тя …

С ръчицата си бледа, уморена
поема плахо чашката кафе,
притихнала, притисната до мене,
а погледът и – меко кадифе,
в което обичта ми ще се сгуши…
Това е. Топлина за двама души –
а има ли по-важно в този свят?
И аз съм весел, жизнен и богат!…

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Зимно …

Малки локвички кал, като спомен от вчера
и кора портокал от небрежна вечеря –
всичко то е било, а студът днес е весел,
в бяло снежно легло вечерта е донесъл,
предпазлив минувач, виж, през преспите шава
и в беззвучния здрач все по-синкаво става,
и снегът заблестя, чак задмина звездите,
и не искам да спя – ще пропусна искрите!

ПС

Инспирирано е от чудесния стих на Мария Донева –

http://mdoneva.wordpress.com/2012/01/31/vesele…

Posted in Uncategorized | 4 коментара

С вироглави ботушки…

С вироглави ботушки, хем във цвят портокал –
чак забравих да пуша, както бях я видял,
светофарът примигна и я пусна напред,
аз – нали, да я стигна, а колите – навред,
и настъпих асфалта, и я следвах с очи –
тя с развятото палто, а пък аз – по очи,
сетне ясно – сирени, и линейката – тук,
пешеходците – спрени, бие болката с чук,
и така, в катастрофа, а такава стана,
съм във гипс и със строфа за опасна жена…
Но се радвам, че помня онзи, нейния шал
и ботушките нейни – хем във цвят портокал…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Утро сиво като сън …

Утро сиво като сън. Кашля зимата и мрънка.
Пих кафе, на топло съм. Нямам работа навънка.
До прозореца седя. Гледай ти каква е киша!
А в саксийката – цветя. Чакат ме да ги опиша.
И са прави – вън е кал. Вместо в мокрото да газя,
радвам се, че съм успял поне тях да ги опазя…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

За мидичките …

Те си пасват напълно, две черупки от мида.
Вътре – уредно, пълно, като рафтове в Лидъл.
Надпреварват се, носят и оформят запаси.
Те се плашат за после и укрепват дома си.
Те обичат да имат, да събират и пъхат.
И от там този климат – все на спарено лъха.
И в дома става тясно, нещо май се смалява.
И напълно е ясно – любовта се втечнява.
И водата отмива и последната капка.
Две черупки заспиват в костелива захапка.

на Мария Донева –
http://mdoneva.wordpress.com/2012/05/06/tesipa…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Със дните си говоря рядко …

Със дните си говоря рядко.
За тях съм само минувач.
И чакам вечер, та за кратко,
когато ме прихлупи здрач,
да гледам купчето със думи
как ми намига.

Това, че нещо днес съм правил,
че случвали са се неща,
успял ли съм, грешил, забравил –
да си припомням ли? Не ща.
Светът е само купче с думи.
И то ми стига.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Тихият двор …

Тих заден двор… Усойно някак.
И непрестижно, пък и влажно.
Пътечката – от рохкав пясък.
Изобщо – някакси не-важно.

Обаче точно там те срещнах!
Преди ей-толкова години.
Накара ме да стана грешник.
А сетне рече ми „любими”.

Пък дворчето и днес ни служи,
че е от вечните местенца.
Сред храсти и бодли, и ружи –
деца на нашите детенца!…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар