Усещам …

Усещам как земята се върти.
Тя може да го прави и без мене.
Но някак по-приятно е да си
частица от всеобщото въртене.

Денят пристига, зная че е мой
и го деля със близките си хора.
Минутите – те просто нямат брой
и слънчицето гледа ме отгоре.

Земя и въздух, птици, ведрина!
Направо като празник се получи!
И иде ми да правя добрина.
Ми, ей така – все нещо да се случи…

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Случка …

Бръмбар някакъв един,
върл сархошин и мискин,
си намислил за задявка
да тормози мравка.

Шава той напред-назад,
калпазанин и злорад,
и надсмива се как крета
мравчицата клета.

Как претрепва се от труд,
а трудът, братле, е лют –
цял ден блъска по задачи,
труженица, значи.

Пак добре, че скакалец,
хем смелчага, хубавец,
да я брани тук се втурна,
бръмбара катурна.

Ала щъркел дългокрак,
за инсекти смъртен враг –
клъв!… със клюна скакалеца.
Свърши се с храбреца!

Пък насреща пеперуд,
многознайко, темерут,
философски отбелязва –
добро се наказва.

Па дойде щурец – сладур,
песнопевец, трубадур –
щъркела герой изкара
зарад хонорара…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Почна ден …

Почна ден. Най-досущ като други.
Безсърдечен, безсмислен и сляп.
Три девойки предлагат услуги.
Редом цигани ровят за хляб.

И какво да допиша в куплета?
Че е пролет и има брези?
Гледам – бабичка грозна и клета.
Тя дори вече няма сълзи.

Posted in Uncategorized | 2 Коментари

За пеперудите …

Их че кипра пеперуда!
Шарена! На Манго Дуда
няма си такива дрешки –
пъстри, веселички. Кешки
някак инаква да бе,
не би стигнал до шубе
щом я зърна скакалецът.
Уж привидно е храбрецът,
с тези бричове зелени,
със антенките големи –
ми, направо офицер!
Всеки втори горски звер
с него иска да се мери!
Да, но скокльо си намери
цаката и ето вижте –
я поиска. Ала нищо!
Бил дръглив, нефел и бледен,
пък и всъщност доста беден,
та смутен, оклюман, плах,
бе разбит на пух и прах,
и докаран до полуда
зарад пуста пеперуда,
отказа прие сериозно.
Бе страданието грозно!
Той нанякъде изчезна,
но подире няма бездна.
Бръмбар шишкав си хареса
пеперудата, та среса
своите гиздави крилца,
обеща му и деца,
обеща му да не кръшка,
поласка му сила мъжка
и замая му главата.
За да разберем нещата,
важен е и тоз момент –
бръмбарът – с апартамент,
обзаведен и обширен –
сам под корена се шири!
Но таман във брачен плен да
се оформи хепиенда,
де се пръкна вол един,
та с копитото – амин,
смачка бръмбара неволно.
Даже мен ми стана болно!
Пеперудата обаче,
стресната, но без да плаче,
пак отново полетя.
Уж си пада по цветя,
феерично уж се стрелка,
ала бди за нова сделка.
Тук – поуката, братлета!
Щом захване се поетът
пеперуди да възпява,
хеле – нежния им нрав,
много трябва да внимава!
Ми какво, не съм ли прав?

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Излегната …

Излегната, ма също гола маха!
И чудно как креватът я побира!
И нещо се пеняви, ръкомаха,
какво ми казва – хич се не разбира.

Доколкото дочувам – за заплата.
Била ми кат онуй, нали се сещаш.
Напънеш се и оп-паа – до средата.
И само че си смешен го усещаш.

И още казва нещо, за колата.
Била кашон, очукана и стара.
Ми, тъкмо да ви мяза на телата
на тъщата и тебе, мам`му стара!

Накрая спомена апартамента.
Две стаички, хем малки, и е тясно.
Пък аз обединих мастика с мента.
Животът си е готин! Баста! Ясно?

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Охрени багри и ласкав ветрец …

Охрени багри и ласкав ветрец.
Дюли, канелени кестени.
Есен усмихната, смях на мъдрец.
Думите с поглед заместени.

Круши от злато, със сладко телце.
Астри в лилаво и алено.
Есен и радост. И твойто лице.
Трябва да бъде погалено.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Залез …

Седя и чакам, гледам залеза
с небе, което аленее.
Но не е тъжно, в ред е някак си,
ветрец дойде да ми попее.

Потрепват сънено брезичките,
листенца уморено шушнат.
Но утре пак ще срещат птичките,
ще имат пак кого да гушнат.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар