захладнява …



захладнява… мъгли идат
да обвият дните къси
тихичко дъждецът ръси
сиви мокри керемиди

облаци на път поели
слънчицето не изгрява
и студен ветрец отвява
смита листи пожълтели

нека вятърът да вее
аз съм тук а ти отсреща
обич имам в мен гореща
може пък и да те сгрее

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

слънчице …



слънчицето пак изгрява
верно – бедничко и бледно
чака ме да го погледна
всичко лошо да забравя

слънчицето е насреща
нищо че навън е зима
то е там и ме подсеща
да усетя че ме има

слънчицето е добричко
свети за да ме зарадва
и да вярвам – имам всичко
и че друго не ми трябва

Публикувано в Uncategorized | 7 коментара

Ранноесенни дюли …



Ранноесенни дюли –
тръпчиви
и дъхаво-сладки.
Още слънцето грее във тях –
със смях
над дните мокри и кратки,
и сиви.
Златни есенни дюли –
сладко-тръпчиви,
в тиха есенна обич.
Не чу ли?

ПС

Това е едно старо нещо, от 2011 г.

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

И кога премръзнал …



И кога премръзнал, дома,
като клисава мастийка,
от умора почти в кома –
оппа-аа! Греяна ракийка!
Смукна, глътна, па напсувам
зима, служба и енерго.
Таквиз думи щом хортувам –
още съществувам, ergo!


Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Относно плета …



Каква е ползата от плета?
Определено не несрета
да крие от когото трябва.
Несрета се премахва с брадва.
Дали защото нещо пази?
Цветя например който гази?
Едва ли, мисля, полза няма –
височината неголяма
прекрачва всеки щом порачи.
И ето – пак излишен, значи,
е нашият въпросен плет.
Той всъщност с нищо незает,
стърчи сред бурени и драки.
Да, тук-таме посреща свраки,
подслон за разни буболечки,
а вятърът го трупа с клечки,
по-грозен сякаш да изглежда.
А ако някой го поглежда,
ще бърже погледа отвърне.
Достойна птица не ще свърне
гнездо на плета да си свие.
И даже вярвам, че и вие
към него нямате възхита.
Добре, че никой го не пита
какво очаква – и въобще
за плета никой май не ще
и думица една да каже.
А той съвсем е свикнал, даже
посреща всичко с горда горест.
И се надява – дано болест
прекърши дългите му дни.
Такива размисли едни
от сто години го терзаят.
Но ще му кажа, за да знае –
съвсем наблизо костенурка,
в черупчестата си къщурка
край плета се е прислонила.
Едва ли е за него мила,
но то, това не е и важно.
Макар очичките и – влажни.
Тя помни как до този плет –
отдавна беше – но напет
и хубав, силен, окумуш
я срещна костенур. И – муш!
Под плета двамца се събраха.
И тази най-случайна стряха
създаде повод за яйцата.
За тях са челяд те, децата –
отдавна всяко в своя път.
А тя поглежда някой път
към плета, нещо му шумоли.
А може би му се и моли
за няколко минутки само –
да има старото и рамо
какво да срещне, да допре –
та с него, нищо че старушка –
по-друго си е да са дружки –
докато времето им спре…


ПС

Заради прелестния стих на Мария Донева –

https://mdoneva.com/2020/10/28/zhivplet/

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Усеща се …



Усеща се как есента надвива.
И все по-често виждам листопад.
Полекичка денят се свива, свива
и диша мокро в привечерен хлад.

Алеи с аромат на бивше лято,
съвсем стандартен октомврийски ден.
И слънчицето, с уморено злато,
и клонките, шумолещи за мен.

Такъв е впрочем пътят на листата.
Улисани във правене добро,
набръчкват се и губят си местата,
с наградата на зимното сребро.


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Относно ЕГН-то …

Аз относно ЕГН-то
мисля да наложа вето
щото като злобна врачка
самочувствието мачка,
и навява мисли криви.
Как подир да сме щастливи,
посред дните отброени –
санким може и без мене!
Как да сложим нова дрешка
или примерно във грешка
да изпаднем, щомто зърнем
какичка – и да отвърнем
поглед нейде настрани!
Ей! Това ще нарани
нежното и сърчице –
ох, с прекършено крилце
какичката ще притихне.
По-добре да се усмихнеш,
да и кажеш думи мили –
от онези думи… или
с нежността на кадифе
я поканиш на кафе.
Затова, по повод нея
имам следната идея –
щом проблем е ЕГН-то,
нека бъде чисто, нето –
лесно става – то да се
изчисли без ДДС!


ПС

По повод, но и като конструктивна антитеза на чудното стихче
на Мария Донева
.

https://mdoneva.com/2020/10/10/oktomvri/


Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

Честит празник! …



Днеска май се празник води –
всеки пети индивид
щом на психо-доктор ходи,
пациент е, един вид –
нека отпразнува днеска!
Що така? Ми, щото в треска
вси обхванати сме някак.
Пари нема, жени врякат
и изпадат във хистерия,
ти – аман от менажерия,
ще излезнеш, ала тоя,
що насреща тебе крачи –
зло те гледа – параноя
туй по докторски ще значи.
Ти очи встрани отвърнеш
и на гадженцето роза
се приготвиш да дариш.
Ала гаджето – с невроза,
та ти хленчи, ти пък вриш
и ти иде да повърнеш.
Вечер пуснеш битивито
и какво – по новините
гледаш – в парламента сесия,
и ти каканижат всите –
ковид… вируси… рецесия!
Ти – в депресия!…

ППС

Близо 20% от българите са с разностепенно изразени психични разстройства,
като най-често срещани са депресията и тревожността.
Знаем ли причините за това ?…



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

разбрах …



четох, четох доста книги
много книги и разбрах –
еми, хич не съм ювиги
аз съм само звезден прах …

случи се да пиша рими
много рими, даже куп …
ала те са разтворими
примерно в Хавана клуб …

верно – във живота проза
все еднаква, всеки ден
но в поредна спиртна доза
е ли изходът за мен? …

някак още съществувам
шепичка безсмислен прах
и защо да се страхувам –
щом не вярвам – няма грях

все пак дишам, още дишам
без да мисля за напред
но внимавам като пиша
сякаш е последен ред …

и не моля за отсрочка
със неискрени слова
просто ще поставя точка
има смисъл във това …


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

На улицата слънчевия тротоар …



На улицата слънчевия тротоар
избрах –
да виждам шарки, весел златен прах,
как алено-карминовите листи
ветрецът чисти
и как след летния загар
щастливи, сладки есенни момичета
поръсват смях
и чар,
и волни всякакви закачки.
И как врабци и разни други птичета
старателно приготвят се за зима –
като мен,
че утре е денят студен –
да има топло и храна да има,
и радости – доколкото ги има.
И играчки.


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара