Вишничка …

Слънчице, небе, цветя. Рози, ароматни вишни.
Даже и ветрец повя, кимат розичките: виж ни!

А насреща – ето, тя! Думите ми са излишни!
Услужлив ветрец отвя вси условности предишни.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Слабият …

Как да оцелее този свят –
само слаб на слабите помага!
Слабите му сили не държат,
крехък е и виж, куражът бяга.

Иска му се да е силен, смел,
да сразява, па макар и с думи.
Но отде късмет такъв е взел –
фъфля само лигави локуми.

Слабият не може да е друг,
щом на слабостта си се надява.
Няма как с харизмата на чук
общата съдба да закалява.

Слаб е той, не става за любов,
тя тежи и нови грижи носи.
В тръпки е от всеки поглед нов,
плаши се от острите въпроси.

Слабостта не ражда доброта –
ялова, но с маската на благост.
Безполезна, с бледа красота
и със вкус на диетична радост.

И какво? Докрай да бъде слаб?
Чудото да дойде? О, едва ли…
Или да презре духа на раб –
ако ще и себе да прежали.

Реплика на поредния чуден стих на Мария Донева
Слабите

ПС

Все си мисля, че слабостта не е медицински термин,
а доброволен избор на духа.

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

времето …

полека-лека времето отмива
лепливата кора на суетата
и пепелта на страстите изстива
и вече стават истински нещата

и утрото завръща свойте форми
и даже тишината има смисъл
излишни са черупките от норми
и в радостта добавя се и мисъл

Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

Пейка …

Вървя полека, имам време,
разходката ми е наблизо.
Ала внезапно нещо спре ме,
и от ума ми не излиза.

Отсреща, гледам, има пейка,
на нея старец е приседнал.
Във вехти дрехи, хилав, вейка,
реди храницата си бедна.

Ей там, на пейката, на нея,
сух хляб и сиренце увито.
А аз смутих се и не смея,
не знам какво да го попитам.

И някак си ми стана болно,
и сякаш гузен, срам усетих.
Че съучастник съм неволно
за вси наоколо несрети …

ПС

Това е по съвсем истинска скорошна случка, става дума за
малката градинка в Стара Загора, знаят я като „кучешката градина“.
Има тишина и дървета, има и пейки, та доста стари хора обичат да ходят там.

Публикувано в Uncategorized | 7 коментара

Градинка …

Градинката е три на пет,
но в нея има всичко, всичко.
И розичките – най-отпред,
в прилежни спретнати лехички.

Наоколо асфалт, бетон,
стени, безизразни фасади.
Панели в сив еднакъв тон
и всевъзможни други сгради.

А той в градинката стои
и постоянно чопли, чопли.
С цветя оазисче строи,
та който мине – да се стопли.

ПС

Досами блока, в който живея,
в запуснатото междублоково пространство,
съседът Делчо направи градинка – просто така, без никой да го кара

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Пропусната любов …

Пропусната любов … тя няма усложнения,
не води до погроми, не буди опасения,
не губи ценно време за щурави мечтания
и пази най-грижливо разумно отстояние
от купища моменти на без охота връщане,
на спотаени думи, несподелено мръщене,
дискретната раздраза от постоянно даване
и чувството за кухост след лепкаво оставане,
и недостъпен става вкусът на самотата,
оплетени излишно и показно нещата
в сковаваща взаимност – отдавна ритуална,
изискваща повинност, едва ли не – сакрална,
и иде кротка леност в уютната пригледност,
и вкаменява дните усещане за бедност …

В ответ на възторжения стих на Мария Донева:
Безкрайната любов

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Възхвални думи за Кирил и Методи …

Покланям ви се, Кирил и Методи!
Че с Писмената мога да чета
за Хари Потър, Рамбо и Кеноби!
По-ясен сякаш става ми света!

И колко мило, светло и удобно!
Зер всеки знак от бисер-наниз взет!
Та вестниците пишат се свободно
със лексика от градския клозет!

С Писмото ний – смирени ученици,
четеме за държавните мъже!
Любимите ни родни политици –
негодници от кол и от въже!

ПС
Въпреки всичко, честит 24 Май на всички !!!

Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

задушница …

не са те тук, а всъщност са живели …
припомням образ, дати, обстоятелства …
така постъпвам, ала не с умрели,
а спрямо мъртви минали приятелства …

Публикувано в Uncategorized | 3 коментара

Един ден …

В този слънчев хубав ден
със цветя, треви, пчелички
има ли место за мен?
Всъщност, има ли за всички?

Или съм в двуличен свят,
позволил тъга и болка.
Свят на сенки, студ и глад.
Изход има ли? За колко?

Май така и не разбрах
същността на Битието.
Радост, песен, после – прах.
И забрава при което …

Пладне мина, иде мрак.
Аз пък, вместо да се чудя
продължавам – ето как –
въпреки това се трудя.

Публикувано в Uncategorized | 1 коментар

И ето …

И ето – слънчице изгрява,
в небето – облачета чисти.
Природата раззеленява
с най-празничните свои листи.

Край счупената керемида
една тревица се подава
и много иска да я видят –
каква голяма тя ще става!

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара