Я подай ми, мила бульо …

Я подай ми, мила бульо,
ей онуй шише ракия.
Та да видиш твоя сульо
как се пише харамия!

Как попържа, как се дръвчи
и реди закани люти.
Пък смирено туй си дъвче
и на задника си кюти.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Всеки

Всеки си има няколко
тайни-потайни зони.
Всеки е луд понякога,
сенки и призраци гони.

Всеки оплаква се някому
или поне му се иска.
Или пък обич – все някаква
чуди се – как да поиска…

по повод чудния стих на Мария Донева –
https://mdoneva.com/2018/11/04/vseki/

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Навънка е хладно…

Навънка е хладно и вятърът доста хаплив,
а клонките вече избягват зелената гама.
И щото по обед по навик се чувствам сънлив,
поръчах си дрямка, направо във доза за двама.

Навънка е есен, но хладна и с бледи цветя.
Небето – сънливо и птици и люляци няма.
И щото не искам самичък премръзнал да спя,
да можех за обич и тебе в съня да поканя!

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

шума …

лъх на шума, мокра пръст
тих и хладен ден дъждовен
вейки, сплетени на кръст
крив и грапав ствол вековен

ято врани ръси грак
тръпнат уморени клони
лекичко приижда мрак
лист безшумно се отрони

ето че повя ветрец
виж, тревичките навежда
а пък тук един скорец
търси си зрънца надежда

Posted in Uncategorized | 2 коментара

Помня …

Три лъжички чай зелен
и едно кафенце.
Толкова на ден за мен.
И едно палтенце,
та кога придойде хлад
топло да ми пази…
Аз отдавна не съм млад,
ала за онази
нощ ще помня – до зори
без да спра те галих…
Ти въобще не рече – спри…
Помниш ли? Едва ли…
Сетне пихме чай, зелен…
Също като този.
Беше юни, слънчев ден,
и ти носих рози.
И сега си имам чай,
ала теб те няма.
Теб съвсем те няма май.
Само призрак… няма…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

А иначе …

Накуп нападали листа,
прилежно сведена лозичка.
Напук на всички, на пръстта –
все още живичка тревичка.

А иначе – чудесен ден,
небето ясно като мисъл.
Ветрец един развеселен
довява ми прашинки смисъл.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Я виж …

Я виж грижливия и ласкав дъжд
над срамежливо сведена топола –
един поовехтял, отруден мъж
с брада във сиво грапаво набола
докосва с нежност нежните ти длани.

И помниш ли как казах ти веднъж,
то май не бе съвсем по протокола –
стисни очи, ти казах, дъх задръж,
ела до мен – доверчива и гола,
и приеми нещата пожелани.

Posted in Uncategorized | 3 коментара