мрачно време …



мрачно време… лошо време
изкушава да се дреме –
Оле, затвори очи…
шепнат ти – мълчи, мълчи
ти не бива да се месиш
кой си ти?.. какъв?… къде си? –
трай си, и без тебе може
скрий се в ценната си кожа
не подавай нос навън
омотай се в тъмен сън
и потъвай във забрава
друго? … друго не остава …

а е тъмно, става страшно
мръщи се небето прашно
слънчице ли? – няма вече
и до утре е далече
буря иде, ето на –
очертава се война! …




Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

нека споделя …



братко, хич не съм ербап
сдъвках май погрешен хап
с вкус на лошо и на гнило
нямам вече свято, мило
и в добавка спрямо туй
няма и парички – чуй
зимата току настъпва
а храната пак поскъпва –
всичко, даже боб, картофи
как сега да пиша строфи
щом цените в магазина
са абсурд и за мнозина
макар ужким сме в Европа
тръпне мозъкът ми, хлопа
цяло в нерви сърчицето
гледай в кошничката – ето
пликчето със макарони
лютеничка от Дерони
сиренце и малко лук
и с финансите – до тук
щото пенсийката – слаба
нося аз душа на баба
– да се жалва и се вайка
впрочем, сещам и за майка
в смисъла на хулна реч
и понеже недалеч
ще положа старо тяло
зер – ми всичко опустяло
имам мъничка надежда
до прераждане се свежда
та когато пак възникна
ще съм борбен и ще викна
– хей, изедници – тирани,
хищни, зли – досущ пирани
тук съм за да ви премахна
… пък да кажат, че съм смахнат …



Публикувано в Uncategorized | 5 коментара

бабичка …



с терлички на краката, да са топли
макар че огън в печката пращи
притихнала, унесена – и чопли
трошици на отколешни мечти

трапеза за един – новогодишна
на себе си ще бъде явно гост
самичка е, и стара, и излишна 
– това са предпоставките за тост


Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

каквото там се случи…



погледни – отново ден е
нищо че е доста мрачен
този ден съвсем за мен е
със условие обаче
да не охкам, да не жалвам
да не хленча кухи думи
в смисъл – кой ще ме погалва
и подобни там локуми
има доста да се прави
от това, което мога
и ръцете ми са здрави
и встрани съм от тревога
щом все още се досещам
как с какво да се получи
а пък с тъмното насреща –
ми, каквото там се случи…


Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

поздравче сред зима …



сиво, сиво, хлад и кал
посред мокрия квартал
зимата се настанява
тя – проклета, не признава
нуждата от топлина
предпочита тъмнина
злостният капчук да капе
и безмълвен студ да хапе
бузите, носа, ушите
дълбините на душите
и да ги запълва с мрак –
всеки друг за мен е враг!…

а пък аз – съвсем напук
на противния капчук
поздравче ще ти напиша
и да знаеш, в него диша
обич – всичката за теб е
в този смисъл ще съм бебе
чакам, искам да ме гушнеш
да ме стоплиш, да ми шушнеш
да си цялата за мен
а аз – кротък, преклонен
да попивам твойта радост
инак … другото е гадост! …




Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

замрачнява …



замрачнява, притъмнява
кажи-речи вече нощ е
и какво ли ми остава
и какво да чакам още
но си казвам – време има
стига с нещо да е пълно
време колкото любима
занимавка да покълне
да я бъде, да закрепне
белким с нещо да е нужна
и усмивчица да трепне –
топла, весела, задружна …



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

За нея …



Ще се радвам да успея
стихче с поздрав да сглобя.
За кого? Ами, за нея –
та нали за мене тя
всичко-всичко е готова
да приеме и прости.
Винаги е сякаш нова.
С малко хора съм на ти.
Подарява ми утехи
и не вижда, че съм стар.
Вярва в моите успехи –
поизмислени макар.
И защо ли беше нужно
чак след толкоз много дни
да се вкопчваме в задружност…
Ех, глупаци сме едни…


Публикувано в Uncategorized | 3 коментара

и ето как …



и ето как по улея си дните
текат, изтичат – лошите, добрите
различни са – и грозни, и красиви
а някои не помня, те са сиви
и всичко туй било житейски път
пък аз, ми да, съм още в кръстопът –
така и не научил за доброто
какво е то, къде е … и защото
понякога възникват разни шарки
наглед добри, примамливи и ярки
отрупани в съблазните на грешки
въздишка сетне – верно, но човешки
и сладки са, изобщо не горчат
и са алиби – как да разберат
улисани сред глупости и грижи
човеците не вдяват как се движи
механиката в целия процес
помпозно назоваван за прогрес
но с видимост предимно на движение
ала какво? – поредно упражнение
или частици някакви от план
но от кого? – невидим и незван
подреждащ пасиансите на дните
и в тази връзка сочещ ни добрите
които да приемем на доверие
защото, казват – ние сме в преддверие
и рано е за точната прогноза –
ти вярата глътни в висока доза
назад не гледай, гледа се напред
моли се, казват – да ти дойде ред
и чакай, чакай … пак ли само проба?
какво да чакам? … в краен случай – гроба…



Публикувано в Uncategorized | 7 коментара

зима иде …



их, верно е че пак ще дойде зима
с виелици, с настинки и със лед
нощта от светлото в деня ще взима
и няма вече швепс и сладолед

ще бъде хладно, имам предвид вънка
и рано ще се спусне онзи мрак
що нишката с тъгата прави тънка
и криви мисли ще довлича пак

да, верно е, отново идва зима
но нищо, ще приседнем – аз и ти
и важното е слънчице да има
да бъде предпоставка за мечти



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Важно е …



Пак е нощ и пак сме двама.
Важно е, че си при мен.
И ще бъдеш мойта дама
и през идващия ден.

Виждаш, може и без думи.
Може само с тишина.
Важно тук е помежду ни,
че спасихме топлина.

Зная, още ме обичаш.
Впрочем, същото и аз.
И това, че го изричаш
много важно е за нас.

Ти умееш да прощаваш.
Чак от миналия век.
Важно е – с това ми даваш
усета, че съм човек.



Публикувано в Uncategorized | 2 коментара