Аз лично …

Аз лично, щом сядам на чаша кафе,
по навик без захар го пия.
Когато горчи – ми, поръчвам си две –
та белким ей тъй, в залисия
да мисля, че някой е седнал до мен
и нещо приказва, шумоли.
Че инак предълъг е дългият ден,
подгряван с кафетата голи…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Молитвата на жената …

О, Господи! Дари ме със сърце!
Да мога някак си да го обикна!
И с ум дари ме – та лице в лице
в капризите му да проникна
и ги приема тихо, със смирение!
Затуй, о Боже, ме дари с търпение!
Но моля те, недей ми дава сила!
Аз нямам я. Но тя не ми и трябва.
Че току-виж, о Боже, съм решила
туй копеленце да утрепя с брадва!

ПС

Това е по старинно текстче, което не помня къде прочетох…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Ей тъй …

Ей тъй както си седях
на терасата следобед
лястовичка прилетя
в пауза на своя полет.

Тя живее в широта,
била е в чужбина даже –
вероятно затова
идва нещо да ми каже.

Ще я срещна с добър ден,
ще я нагостя с трохички
и ще има някой с мен –
тази тук случайна птичка!…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Искам …

Искам да е точно казано, за да стане ясно –
искам сиренето рязано и да бъде прясно.
Искам в слънцето опалени тези два домата.
За да греят тъмно алени в моята салата.
Искам гледка с тъжни дроздове – в знак че иде есен.
Искам синьо-черни гроздове. И да чувам песен.
Искам бавни дълги вечери. И ветрец да има.
Огън. И дърва насечени. И да чакам зима.
Искам плитките ти спуснати. За да си красива.
И да ти докосвам устните. И да си ревнива.

Posted in Uncategorized | 2 Коментари

Старостта няма …

Старостта мен няма да съсипе!
Да, ще вземе старото ми тяло,
стави, кости, всичко овехтяло,
ще ме сгъне, ще ме събере,
ще ме плаши – трябва да се мре,
с болести и болки ще ме сипе,
ще ми прати язва или рак,
но едно не може да докосне!
В златния на слънцето варак
радостта от този ден ще свия –
книжки имам, има и ракия,
имам жадно любопитен дъх,
а пък лошото отмивам със въздъхх
и току – усмивка пак ще росне!

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Този ден си отива …

Този ден си отива – та до тебе да легна,
да те гледам – красива, и почти да посегна,
но съм плах да поискам – си за мене магия,
с недокосната ризка, от вълшебните тия,
а отгоре луната добродушно се смее –
прегърни я жената, тя самичка не смее…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Ужасия! …

Ту ломоти, ту клокочи, ту ме гледа стръвно.
Или пък избели очи, демек вдига кръвно.
Ту джомоли, ту се пени и акъл ми дава.
Кешки да не бях на смени – цял светец се става!
Хем устато, хем космато – не е звяр, а тъща!
И на гости всяко лято! Е*бем ти и къща!

ПС

Касае се за измислена тъща, колкото майтапче да има.
Моята тъща беше дебеличка, ала то е за да си приличаме.
И бе харна! Плетеше ми чорапи, правеше ми боб и мусака.
Пък аз и правех внучета и хубави дупки с цигарата
по кухненската покривка на квадратчета…

Ей такива работи едни…

Posted in Uncategorized | 2 Коментари