Добре! …

Добре! Ще ги сменим тапетите
на нашия кафез,
изпълнен с вещи, с делници и разни чувства,
и без
горчиво-кисел вкус ще бъдат епитетите,
и да се чувства
как всичко-всичко е отново
ново
и чак до шапката насипано с очакване.
И без оплакване!
И ох, дано не стане да забравим
за някоя досадна дреболия –
от тия,
например, като дупка от цигара,
допусната от нерви да изгаря
в спора,
а ние – уморени, вехти, пък и грешни хора…
какво да правим!…
Но дупката понеже съществува
и тя
способна е да дразни, да ни вкисва, та си струва
да сложа там, виж, вазичка с цветя!…

Реклами
Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Зная…

Зная, ненавиждаш този брак.
И не можеш повече да чакаш.
И за теб съм вече само враг.
Демон грозен, свит във храсталака.

Тази вечер, зная, ще си с друг.
Няма да си моята съпруга.
Няма да съм вече твой съпруг.
И за мен от утре ще си друга.

Ми, какво за времето напред …
Зная само, всичкото късмет е.
Много ли съм смешен с тоз букет?
Рекох да те изпроводя с цвете…

Публикувано в Uncategorized | 3 коментара

Питаш ме за Парламента …

Питаш ме за Парламента
как е мнението мое.
Ще ти кажа. Към момента
то е лошо. В смисъл, той е
на лъжите баш разсадник.
Ти, с дръгливия си задник
трудно ще го разбереш.
Ту стотинките си броиш,
ту мечтаеш да крадеш,
с делника се хапеш, бориш
и сегиз-тогиз е*беш,
тоест – в ниского живееш,
посред битовата кал.
И какво си там видял?
Теб огризките са рента,
радваш се на чашка мента
и високо се не рееш.
Дето наште политици –
ято много хищни птици,
грабят, братко, със размах!
А пък ти си сиромах,
склонен към просия с тасче.
И привършвам – ти си фасче,
хвърлено пред Парламента
– мента … мента …

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Стига мрънка и скимтя …

Стига мрънка и скимтя!
Ша ти счупя тиквата!
Гледам малко да поспя –
карат се, навикват те!

Върнал съм се бил пиян!
При това, на четири.
Амчи откъде да знам –
помня, пих до четири!

Лесно ви е тук на вас,
хъркате и спинкате!
Аз за бира подир час
ще броя стотинките!

Ето, с твоя опак нрав
пак в конфликт сме двамата!
Не врещи! Не съм ли прав?
Аз на тебе мамата!

ПС

То е непедагогично майтапче
с анти-Валентиновска насоченост
и болезнено – илюстративна стойност
в контекста на темата за домашно насилие.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

За теб…

Тягостна, дълга – най-сетне отмина нощта.
Утрото бликна със слънчице, радост и звуци.
Имам за правене толкова много неща.
Думи за писане, мисли за хора и внуци.

Първо обаче е важно да мисля за теб.
Ти си до мене, във мен си и винаги близо.
Ти ми стопяваш най-лошия, ледния лед.
Сетне е лесно – на чисто доброто навлиза.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Дявол

Беше наблизо и чух че мечтае за теб.
Имаше всичко – и черни рога, и копита.
Алена мантия, даже и шапка със креп.
Грозен изглежда, но силно решил да опита.

Да те предпазя – аз, вярвай ми, друго не ща.
Молих, говорих, дано и дано да помогна.
Казал съм сигурно доста излишни неща.
Имах стремеж да прозреш, да те спра, да те трогна.

Ти ме отмина, направо на подбив ме взе.
Ти ме забрави, на нищо от мен не повярва.
Явно ти трябват такива, с копита нозе.
Явно такава, от дявола обич ти трябва.

По повод страхотния стих на Мария Донева

Ангел

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Дядко …

Във кварталната градинка
млади хора идват рядко.
Пейчица, бастун и дядко.
Сам е, няма си дружинка.

Кльощави колене, вестник.
Май не му и трябва всъщност.
Времето върви в окръжност
от минути безсловесни.

Тук, на тази пейка точно
със приятеля се срещат.
Срещите са важно нещо,
инак как денят да почне.

Срещат се във час уречен
и се радват, че са двама.
Днес приятелят го няма.
Осми ден не идва вече.

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара