-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Monthly Archives: юни 2020
Слабият …
… Как да оцелее този свят – само слаб на слабите помага! Слабите му сили не държат, крехък е и виж, куражът бяга. Иска му се да е силен, смел, да сразява, па макар и с думи. Но отде късмет … Има още
Публикувано в Uncategorized
4 коментара
времето …
… полека-лека времето отмива лепливата кора на суетата и пепелта на страстите изстива и вече стават истински нещата и утрото завръща свойте форми и даже тишината има смисъл излишни са черупките от норми и в радостта добавя се и мисъл … Има още
Публикувано в Uncategorized
5 коментара
Пейка …
… Вървя полека, имам време, разходката ми е наблизо. Ала внезапно нещо спре ме, и от ума ми не излиза. Отсреща, гледам, има пейка, на нея старец е приседнал. Във вехти дрехи, хилав, вейка, реди храницата си бедна. Ей там, … Има още
Публикувано в Uncategorized
7 коментара
Градинка …
… Градинката е три на пет, но в нея има всичко, всичко. И розичките – най-отпред, в прилежни спретнати лехички. Наоколо асфалт, бетон, стени, безизразни фасади. Панели в сив еднакъв тон и всевъзможни други сгради. А той в градинката стои … Има още
Публикувано в Uncategorized
2 коментара