Monthly Archives: март 2018

… пролетта е закъсняла… нищо, аз ще и простя – явно, кратко е живяла, няма да и пакостя със досадни забележки… зная, тя ще се яви – запъхтяна, засрамена… после ще ми се усмихне… ето, вече е при мене… от … Има още →

… Дъждът създаде пролетните вадички. И птичките решиха се да пеят. По пейките накацали са бабички и кротко, ненатрапчиво живеят. Говорят си за плетки, за латинките, които са намислили да сеят. Обсъждат между впрочем и стотинките, с които се стремят … Има още →

… Отмина вечността на ранните химери и дните отлетяха – несетно, като сън. И в къщата си днес какво ли ще намеря? Да, спомени едни, оставям ги отвън. Обувки не купувам, едва ли ще ми трябват, по чехли си седя, … Има още →

… ама че особен век! … смачкан, зъзнещ, сив, невзрачен, посред локвите разкрачен, притеснен, недълговечен и тотално разчовечен броди днешният човек… …

… Кой е, който ще ми каже за поредните миражи, че вървим полека-лека и след еди-колко века до ще нашият народ до приличен ред и брод? Кой е, който ми нарежда как се леко гръб навежда, щом си плакнат с … Има още →