…
Грижливо вятърът облиза
снега от всички тротоари
и ето – слънчице излиза,
но още слабичко, не пари.
То само ще се поразходи,
във смисъл – стига вече зима
и иска лично мен да води
където пак цветя ще има.
И как започна да ме гали –
направо стопли ми лицето,
а аз какво – палтото свалям,
да му подскажа – и сърцето!
…
-
Архив
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 1 person
Брагодаря!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамLiked by 1 person
То стоплено,
успокоено притихва.
През клепките дъги искрят,
и от очите леко-леко
сълза потича по лицето.
И лее радост птича песен
в мен.
Ден – със слънчице благословен.🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 1 person
Хубаво!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам
Благодаря!🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 1 person
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам