Когато …

…

Когато думичката „никога”
получи своя тъжен смисъл
и времето със нервни тикове
часовникът ми е орисал,

погалвам шепичката спомени,
доколкото ги имам още,
та мислите да пущат корени
и воля да лудуват нощем.

Тогава иде ред на болката,
тя няма как да ме забрави.
Какво ли в мене търси толкова,
защо не ще да ме остави!

А може би това е начинът
да зная без да го изричам
и без безсмисленото плачене
да сещам колко те обичам.


Отклик на чудния стих на Мария Донева –
https://mdoneva.com/2021/01/30/nitominuta/

…