Живея …

…

Във многоъгълен живот –
една причудлива кутия
поставен съм,
а тя – от тия,
в които слагат животинки
със надпис там – за вид и род,
и пускат ги сред лабиринта
да бягат.
А те – стъписани, се стягат,
наоколо – стени, стени,
пък знаци – никакви едни…
А ъглите са странни, плашат…
Но няма как, ще бъда в спринта
от точка А до точка Б.
И през талаша.
Отгоре – стъклено небе,
удобно е за наблюдение,
по повод – има ли движение,
дали е скоростта голяма,
дали стените са наред,
добре към изхода ли крачат
и в крачките да има ред.
И без измама!…
Обаче!
Отгоре…
Отгоре всъщност никой няма!…

…