Лекарско …

…

Нагледах се на скръб, на болести и драми.
Животи с щърбав ръб, превръзки, черни рани.
Как хората вървят и рядко ще се сетят
за този крехък свят със дебнеща несрета.
Как идват те при нас да чакат свойто чудо.
Не им се влиза в час, сърцето бие лудо.
И с молещи очи очакват малко милост,
и в тях страхът личи в най-грозната си гнилост.
А инак дни вървят – и хубави, и чисти.
И пролетни цветя, и есен с пищни листи.
И работа, и пак – а сетне пак умора.
Това бе моят път – да срещам болни хора.

.

По повод разтърсващо тъжния стих на Мария Донева:
Пред болницата

…