Нощ …

Едничка завивка, която разделя ни само.
Наоколо – тъмно, насреща е гола стена.
А ти си далече, далече е топлото рамо,
макар да си редом, до моята дясна страна.

По принцип си лягам след теб, за да бъдеш спокойна.
И мисля в какво и кога, и дали съм успял.
И спомням си думи, които не искам да помня.
Натискам клепачи, защото ще трябва да спя.

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s