…
Във мястото, което обитавам
бих искал да оставя щрих,
поне чертица лека,
а не петно,
което сетне да се трие с гума…
И още с утрото веднага ставам,
и справям се, това установих,
поне с едно –
и ето ме – полека-лека
как слепвам мисли дума подир дума…
…
Тодор Толев 