Свечерява…

Свечерява,
вън синее
и брезата вече спи.
Скоро месечко изгрява
и ветрец приспивно пее,
птица някаква лети.
Няма хора,
трепкат сенки
и звездици в бледен рой.
По пътечката на двора
изморени котки двенки
търсят място за покой.
Бавно пуша,
съзерцавам,
чакам пълната луна.
И във нищото заслушан,
чувствам как полека ставам
малка капка тишина…

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s