отново ядни куплетчета за мръсното време …

недохранени дечица
баби, стиснали в ръчица
левчета – да купят лек
дядко дъвче сух геврек

почти всички политици
са наречени мръсници
и от клетия народ –
мамка им! … от този род

зер, били са патриоти!
мислят ни за идиоти
и пробутват къдрав лаф
белким да замажат гаф

времето … то беше ваше
всъщност май бе за апаши!
и не чувам отклик вещ
еми, да му палим свещ!

клети интелелектуалци
те пълзят почти на палци –
ужким не обичат тиква
ала някак си се свиква

подир свършека на Тато
се набутахме във блато
всеки ти е демократ
ала вече няма брат

леле, медии придворни –
сякаш сто мастии дворни
днес надават кански лай
утре друго… смяна май …

какво всъщност става – мисля си аз …

слагат шапки – невидимки
тук-таме ни пускат димки
и нареждат пасианс
знам го техния сеанс!

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

и пак мрачни куплетчета за мръсното време …

вече всяка нова строфа
се римува с катастрофа
и животът е кошмар
в сянката на Господар

че били сме ние в криза …
ами, всичко се изгриза
гордият Балкански лев
вече няма пукнат лев

улицата става майка
на изплувала утайка!…
бранят „социален мир”
плужеци! я марш, сиктир!

крах на цялата система
болна, ала вярна тема
гнил е този хегемон
затова издава стон

далавери, далавери …
шашмаджии мародери …
важно е да си с кемер
и с партиец, твой авер

смешни, тъпи, безполезни
управленските тенезми
крият усета за крах
ала как да скрият страх?

фрашкано с политолози!
в заплатени монолози
плещят как народът тъп
заслужавал свойта скръб

казват, че надеждата умирала последна, та затова –

даже дълго да се чака
все ще дойде подир мрака
некой хубав светъл ден
с мъничко место… за мен

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

нови гневни куплетчета за мръсното време …

кой в палат, а кой със яхта
те са, днешната ни шляхта
и не сещат капка жал
за мизерния ни хал

в този свят без хоризонти
орда нагли вагабонти
с прост, но много алчен ген
искали били шенген

казват, че били апаши
верно, но апаши наши
щом ми дават своя глас
няма как – със тях съм аз

чух, говорят за протеста
видите ли, бил фиеста
бил не знам какъв си фон
аз пък .. аз съм бил галфон

крах на цялата система
болна, ала вярна тема
гнил е този хегемон
затова издава стон

иззад маските различни –
мачовски, полу-прилични
я! наднича нарцисизъм …
а ще дойде ли фашизъм?

в дни на гняв в токсична доза
как да пиша ведра проза
или топъл нежен стих
не и не! … това не бих!

и понеже малките камъчета обръщат колата –

вече ми дойде до гуша
гнусно ми е да го слушам
с каруцарския жаргон
Онзи да ми дава тон!

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

остро протестни куплетчета за мръсното време …

май че сритаха протеста
тъпа практика, но честа
почерк на неандертал
нито разум, нито жал

властниците са под пара
нервни, мамата му стара
че не щял съм да съм роб
с хегемон питекантроп

ужким няма диктатура
а пък им набива … ъ-ъ-ъ манерката
гръмовержец обертон
на безропотния фон

я иди да пиеш бира
там, дет` Мишо се намира
щом си толкоз лют и серт
и дерзаеш, търсиш дерт

виждам – всичко е в разруха
но с лъжовна дума куха
всеки купен мушморок
ми се прави на пророк

лицемерници тирани
с вас душата ми е в рани
и не сещам харен миг
затова е този вик

чуйте! от протеста блика
гняв към властващата клика
думи на сврхмерен яд!
виждат значи някой гад!

и тези неколко думички за съвет –

не, не бива да се трае
иначе Съдбата вае
в нас потребността от Цар
спуснал ни живота в дар

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

още тъжни куплетчета за мръсното време …

бедни хора, сиромаси
бившите народни маси
те не са на дневен ред
щото „всичко е наред”

как наперено се тутка
проста … ъ-ъ-ъ … новозагорска пеперудка
проста, ала важен шеф
просто да умреш от кеф!

кой ли днес свалил е гарда?
с джобни неколко милиарда
да му дойдат на конгрес
за „мерси“ да клатят фес

с нарцистичното си его
иска да го славим! Него!
и да слушаме в захлас
за огромното му „аз”

ех, чаровници – мисирки!
трудно е да правиш свирки
всекиму със власт и пост
па дори и да е прост

писна ми от гледки грозни
лигави слова помпозни
ала те – те нямат срам
как живеят – ох, не знам!

има, има ли надежда
чух Съдбата – тя нарежда
за да имам гордост аз
трябва да изригна с глас

ала вместо властниците да сторят очевидното

само клинчат, шикалкавят
гледат топката да бавят
сплетени като черва
мислят само за евра!

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

нашенски куплетчета за мръсното време …

бедни хора ровят кофи
как за тях да нижа строфи
щом за къшей мокър хляб
борят се … а аз съм сляп

блудници в безсрамни пози
върли мутренски херцози
кой във бентли, кой във форд
тъп и нагъл – ала лорд

управляващи невежи
тартори на зли кроежи
и корупти – нямат чет
кой е кум, а кой пък – зет

недоучили калинки
явно неграмотни стринки
стръвно упражняват власт
хем безсрамно и със сласт

слушах, гледах и ми втръсна
всичко толкова е мръсно
и лъжите са безкрай
някой вярва ли … познай

куп нелепа пропаганда
за една прогнила банда
за да почне всичко пак
в лошо композиран влак

ежедневни дози дрога
без която – не, не мога
и това ли бе за мен
утрешният слънчев ден?

и като залъгалка срещу всичко това

те ме канят да притихна
да мълча, да се усмихна
да погледна с поглед благ
този, който ми е враг

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

орлов мост …

задух, много е горещо, още – остро липсва нещо
липсва усета за мяра, а и вярна светла вяра
чрез която да извая жаждата си за покой
редом само кал и гной

как да свиквам да си трая, кротко да си чакам края
сред навалицата хора – бледа сянка от декора
мълком да понасям лая, никому да бъда свой
и да си повтарям – стой

казват да живея лесно, да не питам що е честно
да мълча, мълча в забрава, зер властта била корава,
и да кретам плахо, бавно, да кротувам преклонен
и така от ден във ден

хрисим да съм, тих, удобен, точно на статист подобен
и да вярвам на лъжите, па дори с конци ушити
мек и сговорчив безславно, спотаен в душевен лен
става ли това за мен?

иска ми се да се боря, да узная що да сторя
трябва нещо да се прави, с тях съм, с тези – те са прави
не е само хляб и вино – виж престъпния разкош
а за нас – животът лош

вън е зло и тежко време, мислите ми даже – бреме
но да мисля все пак може, та дано надежда, Боже…
тук съм, с тебе съм дружино ако ще след полунощ
не, не струвам пукнат грош

то, какво ли ми остава – нека става квото става
спра ли, знам – ще идват още черни дни и черни нощи
ще ме карат да позная унижение и страх
вече всичкото е грях

калпава и смрадна каша – ала кашата е наша
и ще трябва да се рови – инак пак несгоди нови
и ще дойде бой накрая – щото ясно го разбрах
всичкото е инак прах

Публикувано в Uncategorized | 3 коментара

Розичка …

Топла нежна светлина. А природата – прекрасна.
Слънчице и топлина. И реших да се прехласна.

Сладка кротка тишина. Радост. Работата – ясна.
Плаха розичка една. Трепна, може би – съгласна.

Публикувано в Uncategorized | 4 коментара

Актуално …

Че народът бил добрувал!
Празен лаф!
Как да кротна без да псувам!
Гаф след гаф!

Колко хора днес са бедни!
Лош късмет?
Я ослушай се, погледни
кой е кмет!

Ти работиш и работиш –
също роб.
Сетне ровиш, ровиш, ровиш –
празен джоб!

Може всичко да си купиш.
Но с пари!
Който трябва – да подкупиш.
Не спори!

Пакостлив си. Но си верен!
Ставаш наш.
Инак – ти животът черен.
Даже баш!

Ужким редом прокурор и
полицай.
Но на бандата декори
са комай.

Медиите лъжат славно,
лъжат в такт!
И те занимават главно
с полов акт!

И ти думат и съветват –
стой, потрай!
Още малко, ще просветне,
идва рай!

И недей шумоли много,
ще боли!
Уповавай се и Бога
помоли.

Хубаво ще бъде утре…
Некой ден…
Ала днес те яхат мутри!
Ден след ден!

Ех, животе безпросветен!
Гной и кал!
Па накрая – самолетен
терминал!

Не, не мога да кротувам!
Ставам лош!
Добротата щом не струва
пукнат грош!

Публикувано в Uncategorized | 2 коментара

Приказка за юнак и ламя …

Тръгнал, хукнал бил юнакът в поход за ламя.
И изходил с два си крака цялата земя!

Не че толкова копнеел – ни ламя, ни змей.
Но принцеса въжделеел, та да се гордей.

Ала дорде да обходи пустия му свят,
я – принцесата я води дърт лихвар богат.

И кога отишли в МОЛ-а тя да пазари –
истината, вече гола. Пусти му пари!

Публикувано в Uncategorized | 3 коментара