вяра …



няма слънце, няма рози
Боже, аз ли ще съм този
който ще притихне в прах
на кастрирани химери?
кой ли днес ще ми намери
нещо светло и красиво,
ще отмахне всичко сиво
разкривените контури
краските мъгливи, щури
на един повехнал свят
без посоки, с болен цвят,
с път от гърло до корема –
ето днешната поема –
одата за чревен тракт
и перверзен полов акт –
а аз искам да мечтая
и опитвам, но все тая…
може би заспал съм още
може във кошмари нощем
е душицата ми в плен
и това вселява в мен
вяра – просто и се чудя –
важно е да се събудя…



Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to вяра …

  1. Ronnie каза:

    Ох. И при това, анти-носталгично… А може би е от есента? 🍂🍃☔

    Liked by 1 person

  2. Маняна каза:

    И ви подарят още някое внуче …
    🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s