жега …



жега, жега, задух, прах
изгорелите дървета
мръсносивите павета
и обърканост, и страх
пътя търсиш, а го няма
хоризонтът – грозен, крив
вятърът е парещ, див
сякаш в мазна кална яма
болен разумът потъва
страда, бори се и ето –
нишките на битието
орис зла без жалост сгъва
и бушува в сетна мяра
въпреки това обаче
въпреки пейзажа мрачен
имам ли? … да, имам вяра…


Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to жега …

  1. Маняна каза:

    А вярата върви в едно с надеждата и любовта. 🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s