залез …



има нещо тъжно, жално в залеза
сенките надвиват светлината
поривите стихват в свойта граница
и усещаш края на нещата…
но е път към раждане на утрото
верно, светлината ще е друга
ала нищо – в мен остава чувството –
залез – да, но има и заслуга…




Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to залез …

  1. Маняна каза:

    🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

  2. ttolev каза:

    🙂 🙂 🙂

    Харесвам

  3. Маняна каза:

    Писането на стихове, като този, е едно чудо! Да ги четеш, е като да участваш в това чудо! Попиваш от душата на чудотвореца.🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

    • ttolev каза:

      Благодаря!
      Стиховете са донякъде като витамините.
      Не са храна в тесния смисъл на думата, но са неотменимо важни за организма.
      Без тях – или друго заместващо ги изкуство – след време душата изсъхва.
      Затова – според съвета на докторите – нека наблегнем на профилактиката. 🙂

      🙂 🙂 🙂

      Liked by 1 person

  4. Маняна каза:

    Благодаря!🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

  5. Маняна каза:

    Бих искала да попитам, дали когато пишете стиховете си правите корекции или думите се изливат на един дъх, като завършена цялост?🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

    • ttolev каза:

      Рядко правя корекции. По-голямата част от текстовете са „на един дъх“. Може би защото нямам претенции „да правя поезия“ – то не е моя работа, а да отмахвам чрез куплетчетата напрежението и неудовлетврението от доста неща наоколо. Които са пределно ясни на много хора. Ала ако заради всяко от тях се появи куплетче – то ще е направо стихоплетно наводнение. Затова внимавам и се старая да не прекалявам. 🙂

      🙂 🙂 🙂

      Харесвам

  6. Маняна каза:

    Така си и мислех, защото според мен би се изгубила естествеността на изказа.

    Благодаря!🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

Вашият коментар