По този повод …

…

И, както каза преди малко,
светът взривен е. И е жалко,
че Моцарт, Шекспир, кой ли още
не ще помогнат. Злите нощи
на зверство и свирепа злост
върху оголената кост
на този дом наш – тъй уютен
стоварват ужас – и е срутен
подслонът на мечти, надежди.
Светът жестоки свива вежди,
безмилостен е, не поглежда
към жално сгушено човече,
светът за друго мисли вече –
ми да, за ползи, за печалба
и всякоя отделна жалба
звучи му глупаво и смешно.
И клетото ни време днешно
не сторва място за поети.
Ръце до лакти в кръв облети
не биха нивга взели книга.
От скръб и гняв ми се повдига –
зер, Запад – Изток е двубоят
сред хор на жаби покрай воя
на истинските страдалци –
оплетени като молци
в цивилизационната колизия…
Така му викат. Ебати визия…


Във връзка с чудния стих на Мария Донева
https://mdoneva.com/2022/03/09/spasiteliat/

…

Реклама