Ми добре, да играем …

…

Ми добре… Да играем –
аз ще бъда бащата,
ти – майка… Ще знаем,
че наред са нещата,
щом е само игра.
Затова –
то, играчки не трябват,
външни, искам да кажа.
Но от себе си – да,
всеки нещо да грабва,
примерно радост.
Ще дадем на децата,
поне тях да зарадва,
а за лицата
още трябва ни смях.
И основно – куража…
Разбрах –
ако само на сладост
решим да я караме,
ще се караме, караме…
Не са нужни беда,
нито болка!
Ще ги срещнем по пътя,
особено в края…
Ще ни трябва и време.
В краен случай ще вземем
малко време назаем…
Ми добре, да играем!…

…