…
Ми добре… Да играем –
аз ще бъда бащата,
ти – майка… Ще знаем,
че наред са нещата,
щом е само игра.
Затова –
то, играчки не трябват,
външни, искам да кажа.
Но от себе си – да,
всеки нещо да грабва,
примерно радост.
Ще дадем на децата,
поне тях да зарадва,
а за лицата
още трябва ни смях.
И основно – куража…
Разбрах –
ако само на сладост
решим да я караме,
ще се караме, караме…
Не са нужни беда,
нито болка!
Ще ги срещнем по пътя,
особено в края…
Ще ни трябва и време.
В краен случай ще вземем
малко време назаем…
Ми добре, да играем!…
…
-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
🌞🌞🌞!
ХаресвамLiked by 1 person
За мен щастие е липсата на нещастие за децата ми.🌞
ХаресвамLiked by 1 person
Така си е…
Родителският инстинкт у нас е генетично закован от поне 85 милиона години. Приблизително тогава е възникнало „майчиното чувство“ у онези мезозойски животинки, които след време ще станат истински бозайници, та да се обособят от тях приматите, а измежду тях и човеците…
Ето защо за жабите, костенурките и гущерите нещата в това отношение стоят иначе. Ала птиците имат силно развит родителски инстинкт. Те не са наши близки родственици и са развили този инстинкт самостоятелно и паралелно с бозайниците – заедно с умението да бъдат топлокръвни.
Това явление учените глави сред еволюционистичните среди наричат конвергентна еволюция. Докато майчините грижи при съвременното шимпанзе са израз на паралелна еволюция. Защото сме много близки роднини, с 98% генетично сходство.
Понякога ми става смешно и доста тъжно, щом забележа, че искрени и силни наши чувства са под диктовката на ДНК, с предопределеност от архидълбока древност.
тт 🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам
Благодаря.🌞
ХаресвамLiked by 1 person
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам