…
бледно слънчице – петно
точно колкото ми трябва
верно, мъничко е, но
стига ми да ме зарадва
плаха нежна светлина
през която виждам всичко
клони, улица, стена
майка с бебешка количка
ясно е – живот тече
пърха, движи се и диша
и това подсеща, че
имам за какво да пиша
благодарен, упоен
с глътка весел оптимизъм
да, това е шанс за мен
смисъл в моя организъм
…
-
Архив
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Почувствах дълбоката всемирна тъга и страдание в стихотворението „Живея“, но като щраус скрих главата си в пясъка. Простете за малодушието ми!
ХаресвамLiked by 1 person
Някои казват, че човек живее чрез и заради емоциите си.
И емоциите са зрънцата, около които се кондензират нашите спомени.
А те са единственото, което никой никога не може да ни отнеме.
Охлювите нямат емоции и живеят безметежно.
Ала аз не им завиждам!
Благодаря за отзвука!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам
Аз благодаря!🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 1 person
В тази връзка (донякъде) – измислих си
мъничко определение за щастие
с лесна приложимост:
Ето го:
„Щастие е моментна липса на конкретно нещастие“.
🙂 🙂 🙂
ХаресвамLiked by 1 person
Понякога не забелязваме щастието, приемаме го за даденост и го оценяваме едва когато го изгубим. На фона на историята, един период от 76 години мир би могъл да се приеме за по-продължителен момент на щастие, поради липса на война. Преди 148 години българският народ се възвиси след пет века робство и заслужи щастието да бъде свободен. Щастие е и изцелението след състояние на болест. От написаното до тук не следва, че във време на война липсват моменти на щастие или във време на робство или в състояние на болест. Естествен е стремежът на човека към щастие, както е естествен инстинктът му за дишане. Считам, че в голяма степен човек сам е творец на своите моменти щастие. Сещам се за израза „изстрадано щастие“. Що се отнася до емоциите, които човек изпитва, когато е щастлив – харесвам израза „празник на душата“ на Василий Шукшин. Приемам определението Ви за щастие.🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 2 people
Така е! Щастието е „празник на душата“!
Според антрополозите и еволюционистите
умението за щастие при човеците е добре развито
и в практически план се осъществява чрез
отделяне на химични медиатори (окситоцин и подобни
по функция молекули) като реакция спрямо стимули.
Приятен спомен или поглед дори са достатъчни
за задействане на биохимичната машинка за щастие.
От това излиза, че човеците се различават по ниво на усета,
способен да предизвика щастие – по изцяло физиологични
и химични причини. Ако приложим метафора тук,
оказва се, че част от нас са „далтонисти“ по отношение
възприятието на щастие – генериращи стимули.
Такива хора има – постоянно кисели и априорни мизантропи.
Но все пак, мисля си аз, добре е да тренираме
възприятието си за щастие. По-сполучливо се живее така!
Благодаря за съпричастността!
тт 🙂 🙂 🙂
ХаресвамLiked by 1 person
Светът е по-добро място за живеене, защото Вие сте в него. Благодаря!🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 1 person
Ох, изчервих се!!!
Светът е за всички нас!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам