бледно слънчице …



бледно слънчице – петно
точно колкото ми трябва
верно, мъничко е, но
стига ми да ме зарадва

плаха нежна светлина
през която виждам всичко
клони, улица, стена
майка с бебешка количка

ясно е – живот тече
пърха, движи се и диша
и това подсеща, че
имам за какво да пиша

благодарен, упоен
с глътка весел оптимизъм
да, това е шанс за мен
смисъл в моя организъм

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to бледно слънчице …

  1. маняна каза:

    Почувствах дълбоката всемирна тъга и страдание в стихотворението „Живея“, но като щраус скрих главата си в пясъка. Простете за малодушието ми!

    Liked by 1 person

    • ttolev каза:

      Някои казват, че човек живее чрез и заради емоциите си.
      И емоциите са зрънцата, около които се кондензират нашите спомени.
      А те са единственото, което никой никога не може да ни отнеме.
      Охлювите нямат емоции и живеят безметежно.
      Ала аз не им завиждам!
      Благодаря за отзвука!

      🙂 🙂 🙂

      Харесвам

  2. маняна каза:

    Аз благодаря!🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

  3. маняна каза:

    Понякога не забелязваме щастието, приемаме го за даденост и го оценяваме едва когато го изгубим. На фона на историята, един период от 76 години мир би могъл да се приеме за по-продължителен момент на щастие, поради липса на война. Преди 148 години българският народ се възвиси след пет века робство и заслужи щастието да бъде свободен. Щастие е и изцелението след състояние на болест. От написаното до тук не следва, че във време на война липсват моменти на щастие или във време на робство или в състояние на болест. Естествен е стремежът на човека към щастие, както е естествен инстинктът му за дишане. Считам, че в голяма степен човек сам е творец на своите моменти щастие. Сещам се за израза „изстрадано щастие“. Що се отнася до емоциите, които човек изпитва, когато е щастлив – харесвам израза „празник на душата“ на Василий Шукшин. Приемам определението Ви за щастие.🌞🌞🌞

    Liked by 2 people

    • ttolev каза:

      Така е! Щастието е „празник на душата“!
      Според антрополозите и еволюционистите
      умението за щастие при човеците е добре развито
      и в практически план се осъществява чрез
      отделяне на химични медиатори (окситоцин и подобни
      по функция молекули) като реакция спрямо стимули.
      Приятен спомен или поглед дори са достатъчни
      за задействане на биохимичната машинка за щастие.
      От това излиза, че човеците се различават по ниво на усета,
      способен да предизвика щастие – по изцяло физиологични
      и химични причини. Ако приложим метафора тук,
      оказва се, че част от нас са „далтонисти“ по отношение
      възприятието на щастие – генериращи стимули.
      Такива хора има – постоянно кисели и априорни мизантропи.
      Но все пак, мисля си аз, добре е да тренираме
      възприятието си за щастие. По-сполучливо се живее така!
      Благодаря за съпричастността!

      тт 🙂 🙂 🙂

      Liked by 1 person

  4. маняна каза:

    Светът е по-добро място за живеене, защото Вие сте в него. Благодаря!🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s