Избори идат …

…

Да знаеш, братко, слънцето изгря
и в моята пределно скромна къща.
Какво ти слънце! Бляскава зора,
що само в чудесата е присъща!

И отведнъж почувствах се велик.
Почувствах се значителен и важен.
Добих осанка, подобаващ лик –
представа нямаш как сега съм снажен!

Почти реших да ходя със костюм.
Жената почна да ми глади ризи.
Уверен в своя чар и бляскав ум,
нареждам мисли – сякаш бисер низи.

Съседът Пешо (той е примитив!)
за пети път ме кани на мастика.
Въпроси имал (пиша го с курсив)
например за морал и политика!

И тъщата ми готви мусака.
Съпругата говори ми на „Вие“.
Уверен съм, че само да река –
и свирчица ще рачи да ми свие.

Причината за този мой екстаз?
За рязката и приказна промяна?
Зер, избори задават се у нас
и бой за избиратели настана.

Та затова съм толкова значим.
Защото съм електорална бройка.
Получих значи социален чин
с присъщата му величава стойка!

Ей! Купища мастити господа
раздуват ми предизборни програми.
А лидери и лидерчета – да,
те също ме обсипват със реклами.

Ох, как се пънат да ме изкушат!
Предлагат ми неща почти интимни!
И всячески се мъчат да внушат,
че чувствата ни, значи, са взаимни.

И всички ме ухажват без прескок.
Проблемите ми знаят персонално.
За грижите ми дават ведър срок.
А мене ми е гот и карнавално!

Блаженствувам в предизборния ден!
Дори зачух – раздавали парички!
И както съм щастлив и окрилен,
да бих могъл, гласувал бих за всички!

…