есенно …



улица… студени сенки лягат
там в калта наблизо до листата
уж успели някак да избягат
падайки… привикнали с нещата
жълти и ненужни вече спят
а над тях е есенният град
със мечти приключили и сухи
с думи недомислени и кухи
може би изричани сериозно
но смразени в есенния хлад
посред клони голи мрачни грозни
и премръзнал кален хладен свят
… аз пък пазя вярата – искрица
в детски смях и в полета на птица  
да, така е – и във птичи полет
и в една съвсем възможна пролет

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to есенно …

  1. Ronnie каза:

    „С мечти приключили и сухи…“ Ох. Колко тъжно и вярно и красиво. Този свят се нуждае от поезия, иначе никога няма да се излекуваме. Благодаря, Докторе!

    Liked by 2 people

  2. ttolev каза:

    Относно мечтите?
    Такива са нерядко, за жалост…

    тт 🙂

    Liked by 2 people

  3. маняна каза:

    И аз вяра си имам
    и вярвам горещо,
    че и след края на дните
    ще оставя от себе си нещо.

    Нещо – малко, но светло,
    като пламък в прозорче –
    пътеводна светлина
    за някой в нощта.

    Нещо – чисто и звънко,
    като глас на камбанка,
    който гони тъмата
    и вещае зора.

    Liked by 1 person

  4. ttolev каза:

    Их! Много е мило и нежно!

    🙂 🙂 🙂

    Харесвам

  5. маняна каза:

    От сърце Ви благодаря!🌞🌞🌞

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s