есенно …

…

улица… студени сенки лягат
там в калта наблизо до листата
уж успели някак да избягат
падайки… привикнали с нещата
жълти и ненужни вече спят
а над тях е есенният град
със мечти приключили и сухи
с думи недомислени и кухи
може би изричани сериозно
но смразени в есенния хлад
посред клони голи мрачни грозни
и премръзнал кален хладен свят
… аз пък пазя вярата – искрица
в детски смях и в полета на птица  
да, така е – и във птичи полет
и в една съвсем възможна пролет

…