…
улица… студени сенки лягат
там в калта наблизо до листата
уж успели някак да избягат
падайки… привикнали с нещата
жълти и ненужни вече спят
а над тях е есенният град
със мечти приключили и сухи
с думи недомислени и кухи
може би изричани сериозно
но смразени в есенния хлад
посред клони голи мрачни грозни
и премръзнал кален хладен свят
… аз пък пазя вярата – искрица
в детски смях и в полета на птица
да, така е – и във птичи полет
и в една съвсем възможна пролет
…
-
Архив
- януари 2023
- декември 2022
- ноември 2022
- октомври 2022
- септември 2022
- август 2022
- юли 2022
- юни 2022
- май 2022
- април 2022
- март 2022
- февруари 2022
- януари 2022
- декември 2021
- ноември 2021
- октомври 2021
- септември 2021
- август 2021
- юли 2021
- юни 2021
- май 2021
- април 2021
- март 2021
- февруари 2021
- януари 2021
- декември 2020
- ноември 2020
- октомври 2020
- септември 2020
- август 2020
- юли 2020
- юни 2020
- май 2020
- април 2020
- март 2020
- февруари 2020
- януари 2020
- декември 2019
- ноември 2019
- октомври 2019
- септември 2019
- август 2019
- юли 2019
- юни 2019
- май 2019
- април 2019
- март 2019
- февруари 2019
- януари 2019
- декември 2018
- ноември 2018
- октомври 2018
- септември 2018
- август 2018
- юли 2018
- юни 2018
- май 2018
- април 2018
- март 2018
- февруари 2018
- януари 2018
- декември 2017
- ноември 2017
- октомври 2017
- септември 2017
- август 2017
- юли 2017
- юни 2017
- май 2017
- април 2017
- март 2017
- февруари 2017
- януари 2017
- декември 2016
- ноември 2016
- октомври 2016
- септември 2016
- август 2016
- юли 2016
- юни 2016
- май 2016
- април 2016
- март 2016
- февруари 2016
- януари 2016
- декември 2015
- ноември 2015
- октомври 2015
- септември 2015
- август 2015
- юли 2015
- юни 2015
- май 2015
- април 2015
- март 2015
- февруари 2015
- януари 2015
- декември 2014
- ноември 2014
- октомври 2014
-
Мета
Тодор Толев 
Прекрасно!
ХаресвамLiked by 1 person
Благодаря!
🙂
ХаресвамLiked by 1 person
„С мечти приключили и сухи…“ Ох. Колко тъжно и вярно и красиво. Този свят се нуждае от поезия, иначе никога няма да се излекуваме. Благодаря, Докторе!
ХаресвамLiked by 2 people
Относно мечтите?
Такива са нерядко, за жалост…
тт 🙂
ХаресвамLiked by 2 people
И аз вяра си имам
и вярвам горещо,
че и след края на дните
ще оставя от себе си нещо.
Нещо – малко, но светло,
като пламък в прозорче –
пътеводна светлина
за някой в нощта.
Нещо – чисто и звънко,
като глас на камбанка,
който гони тъмата
и вещае зора.
ХаресвамLiked by 1 person
Их! Много е мило и нежно!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам
От сърце Ви благодаря!🌞🌞🌞
ХаресвамLiked by 1 person
Аз още повече благодаря!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам