Относно плета …



Каква е ползата от плета?
Определено не несрета
да крие от когото трябва.
Несрета се премахва с брадва.
Дали защото нещо пази?
Цветя например който гази?
Едва ли, мисля, полза няма –
височината неголяма
прекрачва всеки щом порачи.
И ето – пак излишен, значи,
е нашият въпросен плет.
Той всъщност с нищо незает,
стърчи сред бурени и драки.
Да, тук-таме посреща свраки,
подслон за разни буболечки,
а вятърът го трупа с клечки,
по-грозен сякаш да изглежда.
А ако някой го поглежда,
ще бърже погледа отвърне.
Достойна птица не ще свърне
гнездо на плета да си свие.
И даже вярвам, че и вие
към него нямате възхита.
Добре, че никой го не пита
какво очаква – и въобще
за плета никой май не ще
и думица една да каже.
А той съвсем е свикнал, даже
посреща всичко с горда горест.
И се надява – дано болест
прекърши дългите му дни.
Такива размисли едни
от сто години го терзаят.
Но ще му кажа, за да знае –
съвсем наблизо костенурка,
в черупчестата си къщурка
край плета се е прислонила.
Едва ли е за него мила,
но то, това не е и важно.
Макар очичките и – влажни.
Тя помни как до този плет –
отдавна беше – но напет
и хубав, силен, окумуш
я срещна костенур. И – муш!
Под плета двамца се събраха.
И тази най-случайна стряха
създаде повод за яйцата.
За тях са челяд те, децата –
отдавна всяко в своя път.
А тя поглежда някой път
към плета, нещо му шумоли.
А може би му се и моли
за няколко минутки само –
да има старото и рамо
какво да срещне, да допре –
та с него, нищо че старушка –
по-друго си е да са дружки –
докато времето им спре…


ПС

Заради прелестния стих на Мария Донева –

https://mdoneva.com/2020/10/28/zhivplet/

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Относно плета …

  1. маняна каза:

    ЧЕСТИТ ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ!
    Вие сте един достоен, съвременен будител!
    За мен е чест да общувам с Вас!

    Liked by 1 person

  2. ttolev каза:

    Бла-го-го-даря от сърце!
    Ето, почнах да заеквам от смущение!
    🙂 🙂 🙂

    Харесвам

  3. маняна каза:

    Думичката „рамо“ ме наведе към асоциацията с една популярна циганска песен от миналото – „Рамо, Рамо“. Пее се за двама приятели, единият от които е сляп. Той е поставил ръката си на рамото на своя зрящ другар и брат, както още го нарича. Единият води, а другият го следва и съдбите им сякаш са се сплели.
    Така е, докато един неделен ден настъпва съдбовна раздяла. Слепият търси своя приятел и брат, назовавайки го не по име, а викайки: – „Рамо, Рамо!“.

    Liked by 1 person

  4. ttolev каза:

    Светът е пълен с тъжни неща,
    към които не се развива имунитет…

    тт 🙂

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s