Един ден …

В този слънчев хубав ден
със цветя, треви, пчелички
има ли место за мен?
Всъщност, има ли за всички?

Или съм в двуличен свят,
позволил тъга и болка.
Свят на сенки, студ и глад.
Изход има ли? За колко?

Май така и не разбрах
същността на Битието.
Радост, песен, после – прах.
И забрава при което …

Пладне мина, иде мрак.
Аз пък, вместо да се чудя
продължавам – ето как –
въпреки това се трудя.

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Един ден …

  1. маняна каза:

    Трудът, като активно добро, крепи този свят. Колкото и размита да е границата между доброто и злото. Думите Ви са натоварени с много болка, но носят и голям възпитателен заряд за читателя.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s