Уж слънчево…

Уж слънчево, а въздухът студен…
Така е и в семейния ни климат.
Усмихваш се, но всъщност не на мен.
Говоря ти, ти без да слушаш кимаш.

Привикнал съм. Все пак си ми жена.
Наливам си във чашката мастика.
Че в тази неуютна хладина
мастиката заменя климатика…

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s