…
В тази жега всичко се топи –
та хеле аз, задминах сладоледа!
И цъкам със почуда – гледай ти,
стоиш неразтопена, хладна, бледа.
А жегата е яка, няма що –
барем ветрец отнякъде да духа!
И в тази жар все питам се – защо
такава си – невъзмутимо суха.
Уж сетих се, донесох ти цветя
и с вицове те глезя както мога.
Обаче хич! Нахалост се потя
в гореща хормонална изнемога.
Таман на сервитьора дадох знак
да пусне зарад тебе климатика –
отде се пръкна някакъв юнак,
залиса те, а мене ме изтика…
…
Тодор Толев 