…
Те ужким клеха се във бабите,
във болни, в бедни и във слабите.
Размахват някакви платформи.
Зад тях се виждат снажни форми.
И думи, Боже! Думи, думи…
От празнота глава наду ми.
А инак, види се, чевръсти са –
открадне, па подир прекръсти са
без срам и усет за приличие –
и с много хладно безразличие
аванта търси да надуши, та
отново да си тъпче гушата.
Под толкоз величаво бреме
ох, те изобщо нямат време
за тривиалните истории
на социални инфузории.
И мойта, делничната нужда
за тях е абсолютно чужда.
Егати елитарна каста!
С погнуса им изричам – баста!
…
Реклами
