Как …

Сутрин е хладно. По обед вали.
Как да излизам навънка!
Има ли изход? Какъв е? Дали?
Имам надеждица тънка.

Вече привикнах с високия праг,
който дели ме от двора.
Свиквам със всичко. И с болния крак.
И с отминаващи хора.

Все пак със нещо да пълня деня,
гледам брезички и пролет.
Думички пиша. Защото ценя
тяхната воля за полет.

Реклами
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s