…
Добре! Ще ги сменим тапетите
на нашия кафез,
изпълнен с вещи, с делници и разни чувства,
и без
горчиво-кисел вкус ще бъдат епитетите,
и да се чувства
как всичко-всичко е отново
ново
и чак до шапката насипано с очакване.
И без оплакване!
И ох, дано не стане да забравим
за някоя досадна дреболия –
от тия,
например, като дупка от цигара,
допусната от нерви да изгаря
в спора,
а ние – уморени, вехти, пък и грешни хора…
какво да правим!…
Но дупката понеже съществува
и тя
способна е да дразни, да ни вкисва, та си струва
да сложа там, виж, вазичка с цветя!…
…
Тодор Толев 