Дявол

…

Беше наблизо и чух че мечтае за теб.
Имаше всичко – и черни рога, и копита.
Алена мантия, даже и шапка със креп.
Грозен изглежда, но силно решил да опита.

Да те предпазя – аз, вярвай ми, друго не ща.
Молих, говорих, дано и дано да помогна.
Казал съм сигурно доста излишни неща.
Имах стремеж да прозреш, да те спра, да те трогна.

Ти ме отмина, направо на подбив ме взе.
Ти ме забрави, на нищо от мен не повярва.
Явно ти трябват такива, с копита нозе.
Явно такава, от дявола обич ти трябва.

…

По повод страхотния стих на Мария Донева

Ангел