Дядко …

Във кварталната градинка
млади хора идват рядко.
Пейчица, бастун и дядко.
Сам е, няма си дружинка.

Кльощави колене, вестник.
Май не му и трябва всъщност.
Времето върви в окръжност
от минути безсловесни.

Тук, на тази пейка точно
със приятеля се срещат.
Срещите са важно нещо,
инак как денят да почне.

Срещат се във час уречен
и се радват, че са двама.
Днес приятелят го няма.
Осми ден не идва вече.

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Дядко …

  1. Любопитка каза:

    Сякаш написано за моя дядо. Той почина наскоро.

    Благодаря ви д-р Толев. Просълзихте ме.

    Liked by 1 person

  2. ttolev каза:

    Дядковците по правило са кротки и обичливи същества.
    Заемат малко място в околната среда.
    Обикновено внуците са привързани към тях.
    Защото разбират от хубавото.
    Ала дядковците подчертано се нуждаят от другарчета.
    И страдат тихо, когато ги загубят.

    🙂

    Liked by 2 people

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s