…
пролетта е закъсняла… нищо, аз ще и простя –
явно, кратко е живяла, няма да и пакостя
със досадни забележки… зная, тя ще се яви –
запъхтяна, засрамена… после ще ми се усмихне…
ето, вече е при мене… от вълнение ще кихне,
ще захвърли свойте дрешки… с нея аз не съм на Ви,
та във тъмното, във мрака – мила, ласкава, послушна –
точно затова я чакам – да я имам, да я гушна…
…
Тодор Толев 
Е, много е хубаво! Прошка за Пролетта! Благодаря!
ХаресвамLiked by 1 person
Благодаря!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам
ето така
ХаресвамLiked by 1 person
Ами, да!
🙂 🙂 🙂
ХаресвамХаресвам