Отмина …

Отмина вечността на ранните химери
и дните отлетяха – несетно, като сън.
И в къщата си днес какво ли ще намеря?
Да, спомени едни, оставям ги отвън.

Обувки не купувам, едва ли ще ми трябват,
по чехли си седя, пописвам некой ред.
Защото съм такъв – все гледам да се радвам,
че с нещо съм полезен, със нещо съм зает.

А инак е добре, навреме се досетих –
дръвчета посадих и ето, дават плод.
Плода берат го други, но нищо, аз усетих –
те, рожбите, обичат да имат собствен ход…

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s