…
Отмина вечността на ранните химери
и дните отлетяха – несетно, като сън.
И в къщата си днес какво ли ще намеря?
Да, спомени едни, оставям ги отвън.
Обувки не купувам, едва ли ще ми трябват,
по чехли си седя, пописвам некой ред.
Защото съм такъв – все гледам да се радвам,
че с нещо съм полезен, със нещо съм зает.
А инак е добре, навреме се досетих –
дръвчета посадих и ето, дават плод.
Плода берат го други, но нищо, аз усетих –
те, рожбите, обичат да имат собствен ход…
…
Тодор Толев 