защото …

всичко става с причина
и нерядко – една,
по-добре да замина,
нейде там… настрана …

болна жалост на буца,
скритом влажни очи,
не вървя, само куцам
и това ми личи …

а добре беше с тебе
и светът беше друг,
и мечтаех за бебе,
и да бъда съпруг …

зная, каза ми, грешка –
с него там, тази нощ …
да бе, зная – човешко!
но човек съм… и лош!…

ПС

То е пак реплика на чудесния тъжен стих
на Мария Донева – ей този:

защо

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s