…
всичко става с причина
и нерядко – една,
по-добре да замина,
нейде там… настрана …
болна жалост на буца,
скритом влажни очи,
не вървя, само куцам
и това ми личи …
а добре беше с тебе
и светът беше друг,
и мечтаех за бебе,
и да бъда съпруг …
зная, каза ми, грешка –
с него там, тази нощ …
да бе, зная – човешко!
но човек съм… и лош!…
ПС
То е пак реплика на чудесния тъжен стих
на Мария Донева – ей този:
…
Тодор Толев 