За пеперудите …

Их че кипра пеперуда!
Шарена! На Манго Дуда
няма си такива дрешки –
пъстри, веселички. Кешки
някак инаква да бе,
не би стигнал до шубе
щом я зърна скакалецът.
Уж привидно е храбрецът,
с тези бричове зелени,
със антенките големи –
ми, направо офицер!
Всеки втори горски звер
с него иска да се мери!
Да, но скокльо си намери
цаката и ето вижте –
я поиска. Ала нищо!
Бил дръглив, нефел и бледен,
пък и всъщност доста беден,
та смутен, оклюман, плах,
бе разбит на пух и прах,
и докаран до полуда
зарад пуста пеперуда,
отказа прие сериозно.
Бе страданието грозно!
Той нанякъде изчезна,
но подире няма бездна.
Бръмбар шишкав си хареса
пеперудата, та среса
своите гиздави крилца,
обеща му и деца,
обеща му да не кръшка,
поласка му сила мъжка
и замая му главата.
За да разберем нещата,
важен е и тоз момент –
бръмбарът – с апартамент,
обзаведен и обширен –
сам под корена се шири!
Но таман във брачен плен да
се оформи хепиенда,
де се пръкна вол един,
та с копитото – амин,
смачка бръмбара неволно.
Даже мен ми стана болно!
Пеперудата обаче,
стресната, но без да плаче,
пак отново полетя.
Уж си пада по цветя,
феерично уж се стрелка,
ала бди за нова сделка.
Тук – поуката, братлета!
Щом захване се поетът
пеперуди да възпява,
хеле – нежния им нрав,
много трябва да внимава!
Ми какво, не съм ли прав?

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s