…
Излегната, ма също гола маха!
И чудно как креватът я побира!
И нещо се пеняви, ръкомаха,
какво ми казва – хич се не разбира.
Доколкото дочувам – за заплата.
Била ми кат онуй, нали се сещаш.
Напънеш се и оп-паа – до средата.
И само че си смешен го усещаш.
И още казва нещо, за колата.
Била кашон, очукана и стара.
Ми, тъкмо да ви мяза на телата
на тъщата и тебе, мам`му стара!
Накрая спомена апартамента.
Две стаички, хем малки, и е тясно.
Пък аз обединих мастика с мента.
Животът си е готин! Баста! Ясно?
…
Тодор Толев 