Залез …

Седя и чакам, гледам залеза
с небе, което аленее.
Но не е тъжно, в ред е някак си,
ветрец дойде да ми попее.

Потрепват сънено брезичките,
листенца уморено шушнат.
Но утре пак ще срещат птичките,
ще имат пак кого да гушнат.

Реклама
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s